Лидерите на 27-те държави от ЕС най-накрая стигнаха до компромис за дългосрочния бюджет на блока и Фонда за възстановяване в размер на 1,074 милиарда евро рано във вторник (21 юли). Това бе една от най-дълготрайните срещи на върха в историята на Европейския съвет. Окончателната сделка намали финансирането за някои от основните приоритети на блока.
Успешното предложение на председателя на Съвета Шарл Мишел се появи след маратонски преговори и до известна степен отрази много от исканията на “пестеливите” страни – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, както и Финландия.
Въпреки че размерът на общия фонд беше запазен в размер на 750 милиарда евро, съотношението между безвъзмездните средства и заемите беше пребалансирано, което доведе до последици за ключови програми на ЕС, някои от които са основата на настоящите приоритети на Европейската комисия.
Като се има предвид обаче фактът, че пестеливите страни се противопоставиха пряко на създаването на фонда и по-специално на включването на грантове, окончателното предложение на стойност 360 милиарда евро заеми и 390 милиарда евро безвъзмездни средства все пак може да бъдат приветствано като добър резултат.
На сутринта Мишел посочи: “Това бяха тежки преговори през трудни времена за всички европейци. Това е добра и силна сделка, правилната сделка за европейците в този момент. Вярвам, че това ще се разглежда като ключов момент по нашия европейски път”.
Германският канцлер Ангела Меркел – чиято страна е председател на ротационното председателство на ЕС – коменитра: “Европа показа, че е в състояние да пробие пътя си в такава изключителна ситуация като сегашната. Поставихме финансовите основи на ЕС за следващите седем години”.
На същата пресконференция френският президент Еманюел Макрон коментира: “Това е среща на върха, чиито последствия ще бъдат исторически”. Той добави, че френско-германското сътрудничество е било от решаващо значение за сключването на сделката.
Испанският премиер Педро Санчес посочи, че “е написана една от най-ярките страници в европейската история” и възхваля споразумението като “истински план Маршал”. Нидерландският му колега Марк Рюте отказа да се съгласи, че това е историческо споразумение.
Дяволът в детайлите
Италия – най-силно засегната от епидемията страна – се очертава като най-големият бенефициент. Очаква се да използва 127 милиарда евро заеми и над 82 милиарда евро безвъзмездни средства. На “Пестеливата четворка” също бяха дадени по-големи отстъпки.
Първоначалното предложение на Европейската комисия, която имаше пасивна роля на срещата на върха, се състоеше от 500 милиарда евро грантове и 250 милиарда заеми. Но тъй като те са свързани с ключови програми, финансирани от бюджета на ЕС, последвалите съкращения ще окажат влияние и върху техния размер.
Настоявайки за по-малко безвъзмездни средства, “пестеливите” страни подкопават собствената си цел да модернизират целия бюджета.
Един от най-големите губещи е Фондът за справедлив преход, който беше намален от 40 милиарда евро средства за борба с изменението на климата до едва 10 милиарда. Това илюстрира как екологичните политики останаха на заден план по време на разговорите.
В заключителната сделка се запазва уговорката, че само държави, които са приели целта на ЕС за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г., ще имат право на финансиране.
Фондът за възстановяване има за цел да се справи с последстията на безпрецедентната пандемия, но единственият инструмент за подпомагане на здравния сектор беше изцяло бракуван, а “Хоризонт Европа”, програма, създадена да стимулира иновациите претърпя сериозни съкращения.
Финансирането на Европейската политика за съседство и Инструмента за подкрепа на платежоспособността – фонд в размер на 26 милиарда евро, насочен към подпомагане на икономически жизнеспособни частни компании – изпаднаха от борда.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че съжалява, че Инструментът за платежоспособност е бил бракуван, но все пак приветства споразумението като “голяма стъпка към възстановяването”.
Голяма част от дипломатическите спорове бяха насочени към това как всъщност да се администрира финансирането. През почивните дни спорът бе как най-добре може да се отговори на потенциалните проблеми, които може да е появят след като парите бъдат отключени.
За да могат да се включат във финансирането, държавите ще трябва да представят национален план за реформи въз основа на препоръките от европейския семестър, който ще трябва да бъде оценен от Еврокомисията, а след което да бъде одобрен от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство.
Въпреки това, за да задоволи искането на Нидерландия за по-строг контрол, Мишел въведе така наречената “супер спирачка”.
Това би позволило на всяко правителство, което смята, че друга държава е проявила “сериозно отклонение”, да внесе въпроса в Съвета, като замрази плащанията до вземането на окончателно решение.
Върховенството на закона остава на заден план
Идеята за свързване на върховенството на закона с плащанията беше силно размита в окончателното споразумение след няколко кръга преговори.
Според дипломатически източници Германия, Франция, групата на Вишеградската четворка, Латвия и “пестеливите” страни в неделя са излезли с предложение, изготвено от латвийския премиер Кришянис Каринш. Този текст е бил приет с акламация.
Макар и че е включена препратка към член 2 от договорите на ЕС, където са изписани принципите на ЕС, тя е свързване с позоваване на “защитата на финансовите интереси на ЕС”. Формулировката също е значително по-неясна от вече разводненото предложение на Мишел.
Този оригинален текст се позовава на система “за справяне с очевидни недостатъци в доброто управление на органите на държавите членки по отношение на спазването на принципа на правовата държава, когато това е необходимо за защита на доброто изпълнение на бюджета на ЕС, включително Фонда за възстановяване и финансовите интереси на Съюза”.
Окончателният компромис просто “подчертава значението на защитата на финансовите интереси на ЕС” и върховенството на закона и предлага режим на условност “за защита на бюджета и на фонда за възстановяване на ЕС”.
Фон дер Лайен обаче беше категорична, че споразумението има стабилна основа. “Това е заложено ясно в документа, има много ясен ангажимент за върховенството на закона и за защитата на финансовите интереси на Съюза”.
Проправителствените медии в Унгария бързаха да приветстват това, което нарекоха “победа” на премиера Виктор Орбан на срещата на върха, тъй като финалното споразумение не позволи на условността за върховенството на закона да присъства по-силно в крайната сделка.
Как ще се плати сделката
Според първоначалното предложение на Европейската комисия, изплащането на дълга би могло да се покрие изцяло с редица собствени ресурси, генериращи приходи, включително дигитален данък, такса върху нерециклируемите отпадъци и данък върху финансовите транзакции.
Предложението на Европейския съвет споменава повечето от вариантите, предложени от Европейската комисия и потвърждава, че ЕК следва да изчисти по-фините подробности през следващите три години.
Председателят на Европейската комисия фон дер Лайен приветства този аспект на сделката и това, че въпросът с възстановяването на сумата е обвързан със собствени ресурси.
“Като допълнителни собствени ресурси през първия семестър на 2021 г. Европейската комисия ще представи предложение за механизъм за регулиране на въглеродните емисии, както и предложение за дигитален данък. Целта е въвеждането им най-късно до 1 януари 2023 г.
Но вероятността тези нови данъци да бъдат гласувани единодушно е малкa. Това означава, че ако политиците искат да запазят бъдещите дългосрочни бюджети без задължението за погасяване на дълга, може да се наложи да се проучат и други възможности.
Според дипломат от ЕС някои държави членки обмислят да задействат механизма за засилено сътрудничество, предлаган от договорите на ЕС, който позволява поне девет държави членки да провеждат определени политики като част от “коалиция на желаещите”.
Въпреки потигнатото споразумение между страните членки, бюджетните инструменти сега ще трябва да си осигурят благословията на членовете на Европейския парламент. Председателят на Парламента Давид Сасоли потвърди готовността на своята институция да наложи вето на сделката, ако тя не удовлетвори очакванията на евродепутатите.