От резервоара до пътя: Как доставката на горива влияе на живота ни

В съвременния свят горивата играят основна роля в ежедневието на хората и функционирането на икономиката. От резервоарите на автомобилите до складовете на индустриалните предприятия, доставката на горива е не само необходимост, но и критичен елемент от логистичната верига. Както бензиностанциите, така и доставчиците на горива осигуряват необходимите ресурси за извършване на транспортни дейности, което от своя страна влияе на икономическата активност и ежедневния живот на хората. В тази статия ще разгледаме как важната доставка на горива, както доставката на дизелово гориво, така и на бензин, влияе на различни аспекти от нашия живот.

Значението на надеждната доставка на горива

Надеждната доставка на горива е от съществено значение за функционирането на обществото. Без адекватна инфраструктура за доставка, много сектори, включително транспорт, строителство и селско стопанство, биха изпитали сериозни затруднения. Бензиностанциите играят важна роля в този процес, тъй като те осигуряват достъп до горива за лични и търговски превозни средства. Когато доставката на горива е стабилна и предсказуема, бизнесът може да планира своите операции, а потребителите могат да се чувстват сигурни в наличността на горива за ежедневните си нужди.

Влиянието на ценовите колебания

Цените на горивата са подложени на значителни колебания, които могат да окажат влияние върху икономиката като цяло. Когато цените на доставката на дизелово гориво се покачват, разходите за транспорт се увеличават, което може да доведе до повишаване на цените на стоки и услуги. Това влияние се отразява на всеки аспект от живота ни – от цените на хранителните продукти до разходите за услуги. Важно е да се следят пазарните тенденции и факторите, които влияят на цените, за да можем да разберем как те пряко се отразяват на нашето ежедневие.

Доставката на горива и екологичните предизвикателства

С нарастващото внимание към екологичните проблеми, доставката на горива също така се сблъсква с нови предизвикателства. Устойчивото развитие и намаляването на въглеродните емисии стават приоритети за много компании. Бензиностанциите и доставчиците на горива започват да внедряват нови технологии и алтернативни източници на енергия, с цел да минимизират негативното влияние върху околната среда. Доставката на дизелово гориво също преминава през трансформации, с акцент върху по-чисти и по-ефективни решения, които могат да удовлетворят нуждите на клиентите, без да компрометират планетата.

Ролята на иновациите в сектора на горивата

Технологичните иновации играят важна роля в оптимизацията на доставката на горива. Автоматизацията и дигитализацията в сектора позволяват по-ефективно управление на ресурсите и оптимизиране на логистичните процеси. Повечето бензиностанции внедряват нови приложения и платформи, които улесняват клиентите при избора на горива и предлагат информация за наличността в реално време. Внедряването на нови технологии не само повишава ефективността, но и създава нови възможности за взаимодействие с клиентите, подобрявайки тяхното изживяване.

Връзката между доставка на горива и икономика

Доставката на горива не само че подкрепя икономическата активност, но също така играе важна роля в социалната структура на обществото. Тя осигурява работни места, от местни бензиностанции до големи логистични компании. Всички тези елементи са взаимосвързани и създават мрежа от услуги и икономическа активност, която е от съществено значение за ежедневието на хората. Затова стабилността в доставката на горива е важна не само за бизнеса, но и за благополучието на общността.

Доставката на горива е основополагаща за функционирането на съвременното общество. Тя влияе на много аспекти от нашия живот, от икономическите условия до екологичните предизвикателства. Бензиностанциите и доставчиците на горива играят ключова роля в осигуряването на необходимите ресурси, които движат икономиката и поддържат живота на хората. Важно е да се осъзнае как тези процеси влияят на нашето ежедневие и как можем да се ангажираме в стремежа към устойчиво развитие на сектора.

Европейски астронавт ще участва в следващата мисия на SpaceX

Астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще бъде част от екипажа на борда на ракета на SpaceX, която ще се насочи към Международната космическа станция през пролетта на 2021 г. Последният път, когато европеец е излетял на мисия в космоса, която не е руска, е бил през 2011 г.

Във вторник (28 юли) французинът Томас Песке бе обявен за един от четиримата астронавти, които следващата година ще достигнат до космическата станция. Това ще бъде втората цялостна мисия на SpaceX, американска аерокосмическа компания, основана от Елън Мъск.

Астронавтът от ЕКА ще излети заедно с астронавтите от НАСА Шейн Кимбро и Меган МакАртър, както и японеца Акихико Хошид на мисия в орбита, продължаваща шест месеца. Към тях ще се присъединят още трима астронавти, които ще пристигнат с руската ракета “Союз”.

”Радвам се, че съм първият европеец, който лети на новото поколение американски космически кораби”, каза Песке и добави, че е привилегия, че е летял с космическия кораб “Дракон” на SpaceX, както и със “Союз”.

Компанията на Мъск успешно изстреля двама астронавти от НАСА в края на май, когато за първи път американци са летели в космоса след края на програмата “Космическа совалка” през 2011 г. Те трябва да се върнат на Земята на 2 август.

Тази демонстрация ще бъде последвана от първата официална мисия в началото на септември, когато още четирима астронавти ще се отправят към космическата станция. SpaceX е сключил договор за шест пилотирани изстрелвания като част от сделка за 2,6 милиарда долара.

Въпреки големия опит на “Союз” космическият кораб “Дракон” на SpaceX може да се окаже много полезен, тъй като събира допълнителен астронавт на борда, увеличавайки екипажа на Международната космическа станция до седем души.

НАСА посочи в изявление, че допълнителния астронавт ще позволи на агенцията “ефективно да удвои научната работа, която може да се извърши в космоса”.

Директорът на ЕКА Дейвид Паркър посочи, че “тoва участие е благодарение на силната ангажираност към европейската програма за проучване от страна на министрите на Space19 + в Севиля”, като се позова на неотдавнашна среща, на която агенцията осигури по-голям бюджет.

По-големияъ бюджет е предназначен за повече пилотирани изстрелвания, инвестиции за мисия до Луната и дори нова космическа станция. ЕКА няма официални планове за разработване на собствен космически кораб, но изпълнителният директор на “Арианспейс” Стефан Израел е отворен за идеята.

“Нищо не е невъзможно. Американската пилотирана космическа програма бе възстановена отново през 2012 г. Осем години по-късно станахме свидетели на пилотирания полет на SpaceX. Ако Европа направи същия избор, до края на десетилетието това ще бъде възможно”, коментира през май Стефан Израел.

Френският еврокомисар Тиери Бретон подкрепя космическата политика. Като част от споразумението на Европейския съвет за дългосрочния бюджет на блока миналата седмица, обаче секторът получи 3 милиарда евро по-малко от предвиденото.

По-малкият бюджет би направил по-трудно всеки опит за разработване на пилотирана ракета, независимо от коментара на Израел, че това е технически осъществимо. Ракетата на неговата компания “Ариана-6” трябва да излети за първи път в началото на следващата година.

Американските санкции срещу газопроводите: проверка на фактите

Американските санкциите срещу “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” представят умишлено погрешно тълкуване на европейския пазар на газ и покровителствено отношение тип: “Америка знае най-добре” как европейците трябва да управляват енергетиката си, пише Данила Бочкарев.

Данила Бочкарев е старши сътрудник на Института EastWest (Брюксел). Мнението, изразено в тази статия, отразяват единствено възгледите на автора, а не на неговата организация.

На 15 юли Държавният департамент на САЩ заплаши с нови санкции компаниите, участващи в “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” (наричан у нас “Балкански поток”). Изложените причини се основаваха на обичайната реторика, според която тези проекти подкопават енергийната сигурност на Европа, защитават монопола на “Газпром” на стария континент и омаловажават транзита на газ през Украйна – твърдения, които очевидно са подвеждащи.

Много беше казано за потенциалните политически последствия от тези заплахи и как те отразяват отслабналите трансатлантически отношения. Може би по-проблематичен е фактът, че те също така предполагат умишлено погрешно тълкуване на европейския пазар на газ и покровителствения възглед “Америка знае най-добре” как европейците трябва да управляват търговията си с енергия.

Съобщението, което предоставя нови насоки за федерален закон, приет през 2017 г., който налага санкции на Иран, Северна Корея и Русия, наречен  “закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции” или CAATSA, съдържа редица твърдения, които са озадачаващи и дори неточни за запознатите с европейския пазар на газ. Да започнем от допускането, че един единствен средноголям газопровод може да подкопае десетилетия работа по развиване на пазара и инвестициите на Брюксел.

Реалността е, че ЕС – както във връзка с инфраструктурата, така и с доставките – вече има разнообразно портфолио по отношение на природния газ, включително тръбопровод, газ от Норвегия и Близкия изток, втечнен природен газ от САЩ и Катар и други доставки.

Огромен брой тръбопроводи и терминали за регазификация са финансирани с пари на ЕС и платени от европейските граждани. Например от 2014 до 2020 г. Брюксел отдели 5.85 милиарда евро за трансевропейска енергийна инфраструктура. Част от тази инфраструктура доставя газ и от САЩ, като терминалите за втечнен природен газ в Литва и Полша, са изградени с помощта на ЕС, което демонстрира ангажимента на ЕС към диверсификацията.

Германия допринася значително за тези усилия; нейният дял от европейския бюджет е в размер на 21%, което означава, че германските данъкоплатци покриват поне една пета от средствата на ЕС, предназначени за диверсификация на енергийните доставки. Повечето от тези проекти са разположени в източната част на Съюза. Поради тези причини критиките към липсата на енергийна диверсификация в Европа или политиките на Германия, за които се твърди, че подкопават европейското единство, са до голяма степен неоснователни.

Друг аргумент срещу газопровода е, че той ще застраши енергийната сигурност на Украйна. През декември 2019 г. обаче беше подписано ново транзитно споразумение между “Газпром” и “Нафтогаз”, което гарантира запазването на приходите от транзит на газ от Украйна поне до края на 2024 г. и гарантира на Украйна приходи от 7 милиарда долара.

Освен това Украйна вече не купува гориво от “Газпром”, а внася газа си от ЕС. Като единствен транзитен маршрут с резервен капацитет, тръбопроводната система на Украйна ще бъде ценна дълго след пускането на “Северен поток 2″. Въпреки че съществуването на “Северен поток 2” може да намали монопола на украинския транзит, новият тръбопровод трябва да осигури достатъчно газ за Европа на конкурентни цени, което трябва да e крайната цел на всяка газова инфраструктура.

Освен това през май 2018 г. Европейската комисия наложи правнообвързващи задължения на “Газпром” в отговор на тревогите на ЕК по отношение на конкуренцията и в защита на европейските потребители и бизнес. Те предвиждат, че клиентите на “Газпром” могат да препродават своя газ свободно на конкурентни пазарни цени.

Ако “Газпром”  наруши условията, може да бъде глобен с 10% от оборота си, без да е необходимо да се доказва нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Решението на “Газпром” да обезщети украинския “Нафтогаз” и полския PGNiG по отношение на завишените цени на доставката на газ демонстрира ангажираността с тези условия.

Важно е също така да се отбележи, че действията на САЩ могат да бъдат мотивирани от собствените им лични интереси за защита и засилване на пазара на втечнен природен газ в САЩ, който беше засегнат от икономическия спад. Изследване на WoodMackenzie изчисли, че “положителното решение (за санкциите) ще доведе до допълнителни 5 милиарда долара за американските производители на газ и ще проправи пътя за бъдещото развитие на американски втечнен природен”. Ясно е, че това решение не е изцяло мотивирано от опасения за европейската енергийна сигурност.

И накрая, икономическите връзки на Европа и отношенията с Москва не пречат на силните критики към външната и вътрешната политика на Русия от други европейски столици, особено Берлин. Крис Милър, асистент по международна история във висшето училище по право и дипломация “Флетчър”, отбеляза, че германската политика днес е “толкова твърда спрямо Русия, колкото във всеки един момент след Студената война”. Страните могат, и често имат, продуктивни разногласия по въпросите на външната политика.

До голяма степен Европа реагира негативно на заплахите от санкции от САЩ, а ЕС и неговите държави членки отговориха на най-високо ниво. Канцлерът Меркел посочи: “Екстериториалните санкции… не съответстват на нашето разбиране на закона

“Екстериториалните санкции… не съответстват на нашето разбиране на закона… ние вярваме, че завършването на този проект е правилно и действаме съответно тези разбирания”.

Германският външен министър Хайко Маас подчерта, че американската администрация пренебрегва правото и суверенитета на Европа да решава самa откъде и как да захранва енергетиката си.

Заместник-председателят на Европейската комисия Борел изказа позиция, че американските санкции “срещу европейски компании…, които извършват законни дейности” са неприемливи, противоречат на международното право и отслабват трансатлантическото единство. Жан Бизе, председател на Комитета по въпросите на ЕС във френския сенат, също призова Европа да действа: “Време е Европа да утвърди своята позиция. Европа не може да толерира подобно нападение върху своя енергиен суверенитет. Трябва да започнем задълбочен диалог и да обмислим среща с членовете на Американския конгрес, защото Европа не е враг на Съединените щати”.

В отговор на предложените санкции, Европейската комисия планира да въведе механизъм за подобряване на “устойчивостта на Европа към ефектите на екстериториалните санкции, наложени от трети страни”.

Въпреки цялата си критика към “Северен поток 2”, датското правителство ясно изрази възражението си да използва американските екстериториални санкции като довод за спиране на проекта. Елиът Енгел, председателят на Комитета по външни работи, призова колегите си да се противопоставят на поправката, тъй като тя е насочена “срещу нашите съюзници и срещу германските компании, както и много американски”. За съжаление, тази позиция не се споделя от мнозина във Вашингтон.

Силната реакция на европейските политици показва важността да се позволи на Европа да взема своите собствени решения относно енергийната си инфраструктура. Тъй като много европейци смятат “Северен поток 2” за необходим и важен търговски проект за Европа, усилията на САЩ да го блокират ще доведат само до допълнителни търкания с Европа в момент на крехки евроатлантически взаимооотношения.

2020: Различното лято

Това лято ще е различно.

Пътуването във времена на коронавирус не е удоволствие дори и само в рамките на континентална Европа. Междуконтиненталното пътуване пък почти е спряло напълно, поддържат се само няколко връзки.

Вярно е, че в някои страни в Европа, ситуацията се е подобрила драстично в сравнение с положението през април и май.

Но разнообразието на пътническите дестинации остава по-ограничено от обикновено, дългите пътувания са невъзможни, а рискът да останете без обратен полет в чужбина не е за подценяване.

Предупрежденията за пътуване все още важат, но изискванията за влизане в страната се различават значително между отделните държави членки на ЕС. Всяка една има свои мерки за смекчаване на епидемията, които могат да включват да налагенето на вечерен час или ограничени обществени услуги. Границите могат да се затворят, а полетите да бъдат отменени с предупреждение в кратки срокове.

Много държави членки, сред които Германия, вече обявиха, че в случай на нова вълна на вируса, няма да организират кампания за прибирането на гражданите си закъсали в чужбина като тази през март и април.

През май Европейската комисия изготви план за действие, за да се опита да спаси летния сезон като представи пътна карта със здравни препоръки за авиокомпании, хотели, къмпинги, ресторанти и барове.

Но тъй като държавите членки прилагат ограниченията по различен начин, а мерките на федерално, регионално и местно равнище често са в противоречие, липсата на амбициозни туристически планове са разбираеми.

Въпреки това четири от най-големите авиокомпании – “Луфтханза”, “Бритиш Еъруейс”, “Юнайтед” и “Американ Еърлайнс” – призовават правителството на САЩ и ЕС да лобират от тяхно име, за да бъдат подновени отново трансатлантическите пътувания. И това въпреки факта, че САЩ са страната с над една четвърт от всички заразени в глобален мащаб.

Подобни призиви вероятно ще останат нечути от ЕС, който религиозно спазва ограниченията си за пътуване в трети страни.

Във всеки случай Европа, която представлява половината от световния туристически пазар по отношение на пристиганията, беше силно засегната от коронавируса.

Според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), авиокомпаниите претърпяха най-лошата си година с хиляди отменени полети и затворени граници. Асоциацията оценява глобалните загуби за въздушни пътувания до 100 милиарда евро до края на тази година.

Може би тази пандемия ще доведе до отдавна просрочената промяна в световната туристическа индустрия. Фокусът може да се измести към пътувания по-близо до дома и по по-зелен и устойчив начин.

А вие се насладете на лятото. И не забравяйте да проверите изискванията за пътуване преди да стегнете куфарите.

Премиерът гаси недоволството с над 1 млрд. лв. и по 150 лв. на пенсионер

  1. Начална страница
  2. Новини
  3. Политика
  4. Премиерът гаси недоволството с над 1 млрд. лв. и по 150 лв. на пенсионер

EURACTIV BULGARIA

27-07-2020 (осъвременено: 27-07-2020 )

България плаща 35 евро за всеки чужд турист, дошъл с чартър

  1. Начална страница
  2. Новини
  3. Финанси
  4. България плаща 35 евро за всеки чужд турист, дошъл с чартър

EURACTIV BULGARIA

27-07-2020 (осъвременено: 27-07-2020 )

България ще дава по 35 евро за всеки чуждестранен турист, който е дошъл на ваканция в страната с чартърен полет. Мярката вече е одобрена Европейската комисия, съобщи Министерството на туризма в понеделник.

Българските власти обаче не казва какви документи трябва да подадат туроператорите, за да получат парите. Другият проблем е, че половината от българския летен сезон вече е минал.

Бюджетът на мярката е 55 млн. лв. и може да обхване 400 000 туристи. Спадът на чартърните полети на летищата във Варна и Бургас от началото на година е 80%. Сривът вероятно нямаше да бъде толкова катастрофален, ако България бе успяла да запази имиджа си на безопасна дестинация. Отмяната на полети започна в средата на юни, след като броят на откритите случаи на коронавирусна инфекция в страната започна да нараства.

Субсидирането на полетите ще повиши интереса на чуждите туроператори към България, които ще могат да предлагат по-добри оферти за страната в Западна Европа, коментира вицепремиерът Марияна Николова. Тя отговоря и за туризма от края на миналата седмица, когато при рокадите в кабинета Николина Ангелкова беше отстранена от министерския си пост.

“Изключително важно е тази мярка да подпомогне освен това лято и предстоящия зимен сезон, но и сезоните през 2021 и 2022 г., за да се възстанови изцяло най-засегнатият сектор”, казва тя.

Размерът на субсидията е 35 евро за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическа услуга в страната ни. Тя важи само за полети с капацитет от поне 100 места. От субсидията ще се възползват всички туроператори, които ползват услугите на въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз.

Схемата за държавна помощ обхваща полетите, извършени в периода от 14 май до 31 декември 2020 г. България смята да удължи мярката поне до май 2021 г., но за това ще се изпрати друга нотификация до Европейската комисия.

В България ще се допускат и туристи от Молдова, Сърбия, Северна Македония, Израел и Кувейт срещу представянето на PCR тест, направен най-много 72 часа преди влизането в страната.

Италия въвежда карантина за пристигащите от България

00:01 часа на 25 юли Италия въвежда задължителна 14-дневна карантина за всички пътници, пристигащи от България и Румъния, както и за всички, пребивавали или преминали транзит през двете страни 14 дни преди пристигането им в Италия.

Италианското здравно министерство поставя идващите от България и Румъния в списъка за рискови посетители, редом с Бразилия, САЩ, Индия и Русия, където броят на заразените продължава да е много висок.

В разгара на лятото, докато италианските курорти се мъчат да компенсират загубите и привлекат международни туристи за рехавия заради пандемията сезон, Рим постави “отличничката” България и съседната й Румъния в черния списък страни, представляващи потенциална заплаха за пренасяне на заразата.

България и Румъния са първите две страни от ЕС, влезли в списъка, след падането на карантината и отварянето на европейските граници.

През юни Европейският съюз отвори границите за своите страни членки, а този месец облекчи мерките дори за идващите от Китай.

В списъка на рисковите страни през последния месец влязоха Сърбия, Македония и Косово, където се отбелязва тревожна тенденцията на увеличаване на броя заразени, но трите балкански страни не са са членове на ЕС.

Неотдавна Гърция наложи изискване за отрицателен PCR тест, въпреки че българските и румънски туристи са основният контингент летовници в северната част на страната.

Серия европейски страни също поставиха през последния месец пристигащите от Балканите в списъка на рискови държави. Малко преди Италия това направиха Дания, Белгия и Люксембург. Естония и Финландия се придържаха към по-предпазлив подход към тези страни още от началото на лятото.

През пролетните месеци западноевропейските страни отчитаха всекидневно покачване на заразените с коронавируса и жертви на COVID-19, a източноевропейските страни се хвалеха с ниския брой заразени. Имаха и основания.

България например бързо затвори граници, забрани пътувания между градовете в началото на март и бройката остана ниска. Дотолкова, че някои вирусолози изказаха предположения, че източноевропейците са вероятно по-защитени и устойчиви на вируса заради задължителната и до днес ваксина срещу туберколоза. Публикувани бяха статии, сравняващи данните за заразени в страни, където се слага БЦЖ и там където болестта от десетилетия се смята за изчезнала.

Най-звучен и гласовит в похвалите си за ниския брой заразени в страната беше премиерът Бойко Борисов. Той изтъкна многократно пред родната си публика, че колегите му от ЕС благородно завиждали и черпели опит от българските анти-ковид похвати.

Броят заразени наистина беше много по-нисък в сравнение със западните страни. Интензивните отделения в България не бяха подложени на натиск от тежко болни и лекарите в страната се справяха, без да бъдат подлагани на масови изпитания с тежки случаи. Няколко от тях загубиха живота си, но в сравнение с други страни бройката е завидно ниска.

В произволно избрана дата като 26 май например, България отбелязва 10 новозаразени и пет постъпили в болница, докато, в готвещата се за национален траур тогава Испания 854 души се бореха за живот, а в рекордната с жертви Италия те бяха 521.

Само два месеца по-късно ситуацията се обърна. Повечето италиански области отбелязват от седмици наред нулева статистика на заразени, а в “примерната” България и съседните й страни случите рязко дръпнаха нагоре. И не само защото се правят повече тестове. Правителството в София избърза с тоталното отваряне, а България беше може би единствената страна, която отвори стадионите за публика. Именно футболен мач през февруари се оказа най-масовото огнище на зараза в италиански град Бергамо, станал символ на драмата на пандемията в Европа.

Премиерът Борисов лично отменяше ограничителните заповеди на министъра на здравеопазването, който само часове след някое ограничение трябваше да го отменя под натиска на премиера.

Пристигащи в Италия българи споделят недоумението си защо италианците още ползват маски и се учудват, че тук хората продължават да се страхуват.

А страхът е на път и да се засили след като за последните дни броя на заразените се покачи. Това според здравните власти в Италия са пристигнали от трети страни. Най-нашумелият случай е пътници на полет Бангладеш, които избегнаха контрола и заразиха голяма група контактували лица, а в Южна Италия цяла казарма е под ключ защото карабинери, проверявали, пристигащи от рискови страни, дадоха положителен PCR тест.

Европарламентът гласува срещу сделката за бюджета на ЕС

На извънредна сесия в Брюксел Европейският парламент отхвърли в четвъртък с голямо мнозинство мъчително постигнатата сделка на маратонския Европейски съвет за 7-годишната бюджетна рамка на съюза от близо 1,1 трлн. евро и за специалния фонд за борба с последиците от пандемията от 750 млрд. евро. Всички големи политически групи отдясно и отляво подкрепиха резолюция, която изисква да започнат преговори между ЕП, Съвета и Еврокомисията за коригиране на числата, които лидерите на държавите от ЕС едва успяха да съгласуват на петия ден от срещата си в Брюксел.

ЕП “не приема  политическото споразумение относно МФР (Многогодишната финансова рамка – б.р.) за периода 2021—2027 г. в настоящия му вид; изразява готовност да започне незабавно конструктивни преговори със Съвета за подобряване на предложението”, се казва в документа

Евродепутатите поискаха да се има “предвид, че дългосрочните приоритети на ЕС, определени в МФР, не трябва да бъдат пожертвани в името на възстановяването и че Парламентът следва да участва пълноценно в прилагането на инструмента за възстановяване, както в операциите по получаване, така и по отпускането на заеми”.

Много от депутатите изразиха съгласие, че “предложените съкращения в програмите в областта на здравеопазването и научните изследвания са опасни в контекста на световна пандемия”. Според тях “предложените съкращения в областта на образованието, цифровата трансформация и иновациите застрашават бъдещето на следващото поколение европейци. Освен това са недоволни от “предложените съкращения на програмите в подкрепа на прехода на зависими от въглерода региони, (които са) в противоречие с програмата на ЕС, свързана със Зеления пакт”. Не приемат и “предложените съкращения в областта на убежището, миграцията и управлението на границите, (защото) застрашават позицията на ЕС в един все по-нестабилен и несигурен свят”.

Гневът на единствения европейски орган, избиран пряко от европейските граждани, бе отразен в следния текст на резолюцията: ЕП “припомня, че заключенията на Европейския съвет относно МФР не представляват нищо повече от политическо споразумение между държавните и правителствените ръководители; подчертава, че Парламентът няма да парафира това решение като свършен факт и е готов да оттегли одобрението си за МФР, докато не бъде постигнато задоволително споразумение в предстоящите преговори между Парламента и Съвета; припомня, че всички 40 програми на ЕС, финансирани по линия на МФР, ще трябва да бъдат одобрени от Парламента като съзаконодател”.

Някои евродепутати се обявиха не само срещу бюджетната рамка, за която одобрението на ЕП е задължително, но и срещу фонда да възстановяване след коронакризата “Следващо поколение ЕС” от 750 млрд. евро. Според тях изтеглянето на общ европейски заем за неговото финансиране противоречи на Договора за функциониране на ЕС, който не допуска генериране на европейски дългове.

Хилавата решителност на европейските лидери да обвържат еврофинансирането с върховенството на закона също президвика много критики в Европарламента. Резолюцията “изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че Европейският съвет значително отслаби усилията на Комисията и Парламента да защитават принципите на правовата държава, основните права и демокрацията в рамките на МФР и Европейския инструмент за възстановяване (Next Generation EU); отново потвърждава искането си да довърши работата си като съзаконодател по механизма, предложен от Комисията, с цел да защити бюджета на ЕС, когато е налице системна заплаха за ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, и когато са застрашени финансовите интереси на Съюза; подчертава, че за да бъде ефективен, този механизъм следва да се задейства с обратно квалифицирано мнозинство”.

Именно този механизъм трябва да замени доказалия своята неефективност но все още формално действащ Механизъм за сътрудничество и проверка, който от 13 години подлага на мониторинг България и Румъния.

От българските евродепутати се изказаха само двама. Те също разкритикуваха решенията на европейския съвет. Представителят на ВМРО Ангел Джамбазки се разпали толкова, че сравни разпределението на финансите в ЕС с времето на комунизма. Според него в момента се изгражда “Федеративна социалистическа Европа”. Андрей Новаков от ГЕРБ бе по-сдържан, но отправи заканителни думи към евролидерите: “Вашето споразумение не е съвършено и Европарламентът ще направи това”, т.е. ще го промени в оспорваните сектори.

Евродепутати се усъмниха в успехите на Борисов в Брюксел

Евродепутатите Елена Йончева (БСП/Алианс на социалисти и демократи) и Радан Кънев  (ДБ/ЕНП) се усъмниха, че 29-те милиарда евро за България, с които премиерът Бойко Борисов след Европейския съвет, могат да се отчитат като постигнат от него успех.

Йончева зададе на Борисов три въпроса във Фейсбук. Първият е за фонда за възстановяване от последиците от коронавируса (NGEU). През юни ЕК предложи България да получи безвъзмездно 9.2 млрд. евро. Борисов обяви, че се е договорил за 7.7 млрд. евро. “Какво точно включват тези 7.7 млрд.евро, г-н Борисов? Да не се окаже, че всъщност безвъзмездните средствата за България са намалели с 1.5 млрд. евро”, пита тя.

Вторият й въпрос е за средствата, отпуснати на България от дългосрочния бюджет. “Борисов се похвали, че е договорил повече пари. Кои стойности се сравняват и цени по кои години, г-н Борисов?”, пита Йончева. И обяснява, че за 2014 – 2021 за България са отпуснати 28 млрд. евро. За следващия 7-годишен период сумата е 29 млрд. евро. Но бюджетът на ЕС има правила за отчитане на инфлацията и за 7 години полагащото се увеличение е 14.4%, т.е. 2 млрд. евро. “Означава ли това, че сме получили за новия програмен период 1 млрд. по-малко, в сравнение с предишния”, е въпросът й към Борисов.

Третото й питане е за какво точно Борисов ще използва предоставените възможности за заеми от ЕС. “Без да имате план за българската икономика, ще се окаже, че на прощаване сте изтеглили едни заеми, които българските граждани ще трябва да връщат”, смята тя.

Радан Кънев: Засега получаваме нула

Радан Кънев също критикува премиера. “Позицията на Борисов в Брюксел беше непочтена към българските граждани. Той отиде там, без да обяви позициите, които ще защитава, без публично обявена платформа, без консултации с НС и депутатите в ЕП. Естествено – без национален план и експертен екип. Така си създаде алиби да нарече всеки резултат успех. Което и направи”, обобщава евродепутатът.

Според него, ако нямаш цели и програма, не можеш да отчетеш успех. “Правителството завърши нула на нула. Гражданите на България, и особено хората в Маришкия басейн, обаче загубихме много”, смята той. И оценява като спорна постигнатата от Европейския съвет сделка. “Тя е компромис между разумните, понякога крайни, искания на “стиснатата петица” (Австрия, Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия) и корупционния напън на източните лидери да скопят условията, свързани с налагане на върховенството на закона”, пише Кънев във Фейсбук. И допълва, че има и много разумни решения, насочени към повече контрол върху реформите и националните планове за възстановяване.

Клаузата за върховенство на закона – доста повърхностна и безпомощна – е голяма загуба за гражданите на ЕС и за позициите на ЕП. Той ще препоръча парламентът да не приема клаузата в този вид.

Действителността според Кънев:

– Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален четири пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, който сега трябва да се финансира с бюджетни средства.

– Борисов обяви 29 милиарда евро, които “получаваме”. Това е крайно некоректно изказване – голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи. Такъв план ние нямаме, т.е. засега получаваме нула. Нула.

– Въведе се т.нар. “ръчна спирачка”, т.е. парите за всяка държава могат да бъдат спирани, ако реформи по модернизация на икономиката и адаптация към “Зелената сделка” не се провеждат.

– Борисов се изказа (може би единствената “програмна заявка”) в полза на повече субсидии и по-малко заеми. Резултатът е точно обратният. По мое мнение, това не е лош резултат. Заемите и финансовите инструменти са по-силен и по-прозрачен модел на инвестиции. Трудно обаче може да се определи като “успех”.

Андрей Ковачев: Да разделяме вътрешния дебат от успехите

Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) отговаря на Кънев, че позицията му е странна след увеличаването на средствата за България в сравнение с предишната Многогодишна финансова рамка, като се има предвид, че общата й стойност е била намалена заради Брекзит. Националните програми тепърва ще се одобряват във всяка страна-членка, допълва Ковачев и напомня застъпничеството на България по време на Съвета за критерия върховенство на закона, което е и подкрепа за “пестеливата група”. “Наистина би трябвало да разделяме вътрешния дебат и политически желания и харесвания от успехите за България по тази сериозна тема с многогодишно отражение”, допълва Ковачев.

Българските интереси, ползите и рисковете в сделката за европейския бюджет

Постигнатото съгласие по следващия бюджет на ЕС и плана “Следващо поколение ЕС“ е добра новина по няколко причини. ЕС за първи път мобилизира огромна сума по конкретен повод – 750 милиарда евро за икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19.

Ивайло Калфин е икономист, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер. Анализът е написан за EURACTIV България.

Сумата ще бъде събрана чрез дълг, поет на международните финансови пазари от Европейската комисия. Тази мярка е еднократна, но създава прецедент ЕС да предприема мащабни действия и по други  особено важни проблеми, но без да натоварва в труден момент данъкоплатците.

С други думи – създава се мощен европейски механизъм за провеждане на антикризисна политика, който до този момент липсваше, особено в еврозоната.

Фондът за възстановяване се създава като част от бюджетната процедура. Така се ангажират демократичните институции – националните и Европейския парламенти, които представляват гражданите на ЕС.

Това съгласие се постигна сравнително бързо – още на първото заседание на Европейския съвет при председателството на Германия. Така се компенсира огромното закъснение на приемането на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и се освобождава политически ресурс за следващи важни решения.

И последно, но не по важност. Създава се инструмент, който подсилва икономическото управление в ЕС и обвързва отпусканите суми с постигане на конкретни резултати. Ако има успех, този механизъм ще се разширява и върху другите фондове на европейския бюджет.

Рисковете

Четиридневните преговори на европейските лидери доведоха и до компромиси, които вероятно ще създадат проблеми.

Първият е, че новият фонд трябва да бъде одобрен по процедурата за собствените приходи, която предполага освен единодушие в Европейския съвет, но също и ратификация от Европейския и националните парламенти. Това е дълга и несигурна процедура, която ще постави под риск  началото на работата на фонда от средата на следващата година, както е предвидено.

Второ, многогодишният бюджет отново намалява, което вече създава негативен тренд, който ще продължава минимум 15 години. Така се задълбочава противоречието между политическите амбиции на европейските лидери и инструментите, които да осигурят тяхното изпълнение.

Трето, постигнатото споразумение отлага темата за източниците за връщане на заема, който ще вземе Европейската комисия. Докато не се приемат някои от предлаганите собствени източници за финансиране, заплахата за допълнително натоварване на данъкоплатците ще стои и ще отравя дебата по общия бюджет на ЕС.

Четвърто, Европейският съвет прие да се увеличат рабатите (отстъпките-б.р.) на т.нар. „спестовни“ страни членки. Те ще спестят средства за сметка на увеличените вноски на всички останали. Този механизъм прави европейския бюджет напълно непрозрачен и дискредитира принципа за европейска солидарност.

Българската сделка

За България решението на Европейския съвет е добра новина. Като страна, която е нетен бенефициент, ние имаме интерес да има приет бюджет на ЕС и публичните европейски средства да нарастват.

Страната ще получи най-много средства като процент от БВП, което едва ли е повод за гордост, защото причината е слабата българска икономика. Средствата, които очакваме са около 17 милиарда евро от седемгодишния бюджет и около 12 милиарда – от Фонда за възстановяване. От фонда малко над 4 милиарда ще са заеми, които ще получим, ако държим на тях, но ще трябва да ги връщаме.

Въпросните 12 милиарда евро от фонда ще се получават по нов начин. Основната част от тях ще бъде свързана с постигането на конкретни резултати. Те трябва да са свързани с препоръките от Европейския семестър – за България това е цифровизацията и повишаване на производителността на икономиката, по-добра администрация, намаляване на неравенствата в доходите, борба с бедността, ограничаване на отпадналите от училище, подобряване на работата на съдебната система, борбата с корупцията и с прането на пари.

Всички страни ще трябва да покажат как ще постигнат неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. За България последното означава значителни промени в енергетиката, селското стопанство, промишлеността, но също и в бита, отоплението, транспорта.

Средствата от фонда „Следващо поколение ЕС“ са пари за реформи. Затова напълно неверни и подвеждащи са изчисленията по медиите по колко евро се падали на български гражданин и заявленията на двама вицепремиери, че пари ще има за всеки, който поиска, защото били „много“. Българските граждани няма да получават европейски пари. Те трябва да получават реформи и публични услуги, които да им подобрят живота.

Как ще стане това зависи от правителството.

На практика с този бюджет и особено с приетите правила на Фонда за възстановяване, България ще бъде изправена пред две алтернативи – едната е да вземе европейските средства, но и да вложи още огромен национален ресурс – публичен и частен и да положи максимално усилие за доближаване до средните европейски икономически, социални и екологични стандарти.

Това предполага много по-различно от досегашното управление на икономическите и социални процеси. Другата – да отлага до последно необходимите реформи и в крайна сметка да не ги направи или да ги направи частично. Така постепенно страната ще се отдалечи не само от европейските стандарти, но и от вземането на общоевропейски решения.

Следващата стъпка ще бъде направена до няколко месеца. През октомври България трябва да представи първи вариант на план за дейности, които ще бъдат финансирани от фонда за възстановяване и за очакваните резултати. Тогава ще си проличи дали има шанс този път европейските средства да предизвикат сериозни и дълго очаквани реформи в страната ни.