Лидерите на ЕС са по-близо до компромис за новия дългосрочен бюджет на блока до 2027г. в размер на 1. 074 трилиона евро и фонда за възстановяване на съюза – потенциално 750 милиарда евро. Те ще се срещнат отново в понеделник следобед (20 юли) за четвъртия ден от преговорите.
След часове на двустранни срещи, които започнаха в полунощ в неделя, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви края на третия ден преговори в 6 часа сутринта в понеделник. Позициите между държавите членки сега са много по-близки, отколкото в началото на срещата, но все още остават спорни въпроси.
Очаква се Мишел да представи ново предложение, което да възстанови баланса между дела на безвъзмездните средства и заемите по искане на държавите от “Пестеливата четворка”. Според различни дипломатически източници, грантовете ще бъде между 390 и 400 милиарда евро за разлика от първоначално предложените 500 милиарда евро.
Дали крайната цифра ще бъде в размер на 750 милиарда евро, от които 360 милиарда евро ще са под формата на заеми, все още не е ясно. Предстои представянето на нова “преговорна кутия”.
Италия, Испания, Португалия и Гърция биха искали да видят по-амбициозен фонд за възстановяване, за да подкрепят публичните си финанси, отслабени от здравната криза и предприетите ограничителни мерки.
ЕС е изправен пред най-лошата рецесия в историята си, като според най-новата прогноза на Европейската комисия, производството ще спадне с 8,3% в рамките на блока и до 10% в най-силно засегнатите страни.
Нерешени въпроси
Друг спорен въпрос по време на разговорите през почивните дни е управлението на фонда за възстановяване.
Очаква се държавите да представят национален план за реформи в съответствие със специфичните препоръки на Европейската комисия, които после тя трябва да оцени. Въз основа на тази оценка, Европейският съвет ще има последната дума средствата да бъдат отключени.
Ако бъде изискано квалифицирано мнозинство за вземане на решение за националните планове, лидерите ще използват “супер спирачката”, поискана от Нидерландия.
Това би означавало, че всяка държава членка, която може да има сериозни опасения за използването на средствата и спазването на ангажиментите, би могла да постави темата за обсъждане на среща на финансовите министри на ЕС или на Европейския съвет. На тази среща може да се вземе решение за замразяване на паричния поток до вземане на окончателно решение.
Нидерландският премиер Марк Рюте бе сам в искането си за по-строга система за контрол, но бе подкрепен от “пестелите” държави: Австрия, Дания, Швеция и Финландия. Те искат намаляване на средствата за възстановяване и поискаха по-големи ребати за приноса си към бюджета на ЕС.
Австрийският канцлер Себастиан Курц посочи, че тежките преговори са приключили и че е много доволен от резултата.
Отношението на “Пестеливите” обаче предизвика смущението на останалите държави членки, по-специално Франция и Германия. Те се опитаха да играят ролята на посредник в преговорите, опасявайки се, че “пестеливите” страни заплашват жизнено необходимия пакет финансова подкрепа.
В края на срещатра словенският премиер Янез Янша каза, че лидерите може да са малко по-близо до сделка, но вече проявяват по-малко солидарност и коментира, че ребатите са нерешен въпрос. “С някои промени обаче това може да е окончателното предложение” за дългосрочен бюджет на ЕС и “достатъчно силен инструмент за възстановяване”, каза Янша.
Последните четири дни бяха почти изцяло посветени на размера на фонда и дела на безвъзмездните средства и заемите.
Попитан за останалите висящи въпроси, като например обвързването на средствата със спазването на ангажиментите за върховенство на закона и климата, дипломатически източник призна, че някои европейски лидери се надяват, че след като фондът бъде съгласуван, останалото ще бъде по-лесно.
Напрежението се покачва
През последните няколко часа се наблюдава публична, открита конфронтация между държавите членки. Италианският премиер Джузепе Конте определи преговорите като огромно мнозинство от страни, които защитават европейския проект, срещу “пестеливите държави”.
Според източник от ЕС, канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон дори са заплашили да напуснат преговорите, което в крайна сметка е довело до промяна в позицията на “Пестеливите”.
Преговорите продължават толкова дълго, че премиерът на Люксембург Ксавие Бетел имаше време да се върне у дома за спешна среща, тъй като случаите на заразени с коронавирус в страната му непрекъснато нарастват. Това послужи за напомняне, че пандемията, отнела живота на около 130 000 души в Европа, все още не е приключила.
Обръщайки се към пресата след срещата, Бетел посочи: “За седем години рядко съм виждал абсолютно противоположни позиции по толкова много въпроси”.