Индустриални паркове трябва да рестартират икономиката в българските региони, европроектите не бива се раздават “на парче” на общините, а да имат отражение върху целия регион. Инвестициите трябва да залагат на иновациите, изследванията и науката. Така изглежда формулата за развитие на българските региони за новия програмен период на страната в ЕС – 2021-2027 г.
За целта е подготвен проект на изцяло нов Закон за индустриалните паркове, готова е визията и за нова европрограма за интелигентна трансформация, работи се и по проект на европрограмата за градските региони в страната, която през новия програмен период ще се нарича “Развитие на регионите” 2021-2027 г.
Индустриалните паркове
“Фокусът на усилията в новия програмен период ще бъде насочен не конкретно към едно населено място, а към всички територии в даден регион. Всяка инвестиция трябва да бъде обвързана с икономическото развитие на съответния регион”, заяви преди дни Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие на среща с местния бизнес в Габрово.
Един от важните стимули за постигането на на тази цел, който готви държавата, ще са местните индустриални паркове, които ще приютяват инвестициите в регионите.
В проекта за нов Закон за индустриалните паркове, се посочва, че бъдещите паркове ще са разположени на “територията на една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия най-малко за производствени дейности”.
Възможността няколко общини да стоят зад даден парк е именно в съзвучие на новите насоки на ЕК, прокламирана от Главна дирекция “Регионална и селищна политика” – DG REGIO за икономическо развитие не “на парче”, а на цели региони.
Минималната площ за индустриален парк ще е 300 дка, но се допускат специални изключения. Например, паркът може да е поне 100 дка, когато е специализиран за високотехнологични дейности в преработващата индустрия. Паркът може да е още по-малък, но трябва да е специализиран във високотехнологичните дейности “интензивно базирани на знания” (Knowledge Intensive services – KIS) и “високотехнологични интензивно базирани на знания услуги” (High-tech KIS).
Бизнесът трябва да бъде „освободен от нетипични дейности, свързани с изграждането и поддържането на инфраструктура, което ще му даде възможност за съсредоточаване на целия капацитет в основната производствена дейност и иновации”, посочва Министерство на икономиката в мотивите на проектозакона.
Очаквано собственик на парковете може да бъде една или няколко общини, държавата, или държавата и общини, а също и фирми.
Както държавата отдава плажове на концесия, така собствениците на парковете ще могат да ги отдават на концесионери или на свои предприятия, които да ги управляват. Любопитна подробност е, че за стимулиране на парковете общините ще могат да определят по-ниски местни данъци за недвижимите имоти, разположени на територията им. А също и преференции за местни такси за технически и за административни услуги в парка.
Експерти от Министерство на икономиката потвърдиха пред EURACTIV България, че изграждането на новите паркове ще може да се финансира с европрограмите, захранвани от Европейския фонд на регионално развитие. Те посочиха, че дори и в настоящия програмен период “Софият Тех Парк” е бенефициент на евросредства и изпълнява няколко проекта, сред които за оборудване на лабораторията му по “Киберсигурност”.
Моделът не е нов за България
Всъщност, моделът с индустриалните паркове не е нов за България и вече има работещи примери. Такъв е “Индустриална зона Тракия”, която обединява 6 индустриални зони – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“. За над 20 години и с обща площ от 10,7 млн. кв.м. са реализирани инвестиции за над 2 млрд. евро и открити над 30 000 работни места. Доста показателно бе, че през 2019 г., когато концернът Фолксваген(VW) оглеждаше България за бъдещия си нов завод, вниманието му бе привлечено именно от парцел на Индустриална зона “Тракия” и от бившата площадка на “Кремиковци” в София. Дори се твърдеше, че VW намират повече предимства в зона “Тракия”. В крайна сметка концернът избра за завода си Турция, а заради COVID кризата се отказа и от това намерение.
Преди 10 години държавата създаде и „Национална компания индустриални зони”, която е под шапката на Министерство на икономиката. Компанията управлява 11 проекта, на площ над 7,4 млн. квадрата. Шест действащи зони са в София – Божурище, Бургас, Видин, Русе, Свиленград и Варна. В развитие са пет проекта – в Кърджали, Стара Загора, Карлово, Телиш и Суворово.
Едни от най-големите инвестиции се случват именно в зона София-Божурище и са за над 520 млн. лв. До момента тя е привлякла 32 инвеститори в автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. Най-големият инвеститор в зоната е датската компания JYSK. На площ от 300 000 квадрата компанията изгради дистрибуционен център за Югоизточна Европа. Инвестицията й е за 200 млн. лева.
Интелигентен растеж за регионите
Една от големите новости на бъдещия програмен период 2021-2027 г. е, че през него България ще прилага нова програма на интелигентен растеж на регионите, като официално решение за създаването й бе взето на 15 юли от правителството. Тя ще е за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация на регионите. Бюджетът й ще бъде 883 млн. евро и идва от Европейския фонд за регионално развитие. От тях 864 млн. евро ще са по политиката на DG REGIO за по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход. За новата програма, реално средства се вземат от три действащи програми.
Програмата за иновации и конкурентоспособност допринася с 308 млн. евро. От Програмата за наука и образование, която става само за образование, се вземат всички средства, които до момента идваха от еврофонда за регионално развитие – 311 млн. евро. Близо 70% от средствата по Програмата за електронно управление и техническа помощ- 264 млн. евро, отиват също към новата програма.
За новата програма Министерският съвет тепърва ще сформира работна група, която да формулира приоритетите и формиране на Управляващ орган за менажирането й.
Националното сдружение на общините в България обаче публично изказва своите опасения за новата инициатива. “Дали взетото 6 месеца преди началото на следващия програмен период решение е удачно, ще покаже само времето. Досегашната ни практика е, че на нов Управляващ орган са му необходими, около 5 години за да започне ефективно да функционира”, посочват на сайта си от сдружението.
Очаквано през новия програмен период европари за регионите ще се усвояват и по традиционно прилаганата вече у нас програма “Региони в растеж”, която в новия програмен период ще се нарича “Развитие на регионите”. По проектни документи нейният бюджет ще е 1,464 млрд. евро. Директни бенефициенти ще са 10-те най-големи общини у нас и 40 средни, в които има населени места с над 15 000 жители.
По нея средства освен за интегрирано градско и регионално развитие, ще се осигуряват и за вложения за “по-зелена и нисковъглеродна Европа”. Селските райони и за напред ще продължат да се развит с европари по Програмата за развитие на селските райони.