Предприетите досега мерки от държавата в подкрепа на българската икономика са на стойност 5-6% от брутния вътрешен продукт на страната, като при нужда може да достигнем и до държавна помощ от над 10% дял от БВП. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев в интервю за EURACTIV България. Дял от 10% от икономиката е равен на около 12 милиарда лева.
Досега представителите на българското правителство не бяха съобщавали официално възможните лимити на държавната помощ за икономиката.
“Сегашният удар върху икономиката е всеобхватен, рязък и тежък. Това личи и при далеч по-развити пазари. Държавата е длъжна да направи възможното, за да защити гражданите и бизнесите. На въпроса дали е достатъчно, вероятно никога няма да получим еднозначен отговор“, коментира той.
Според него първата цел на правителството е да не допуска масови фалити. “Затова се опитваме да спасим и фирмите, и хората“, казва вицепремиерът и допълва: “Целта ни е всички фирми, които са понесли удар и са уязвими, да бъдат подпомогнати за да се съхранят и да са в състояние да продължат работа след края на кризата“.
Към момента около 50 хиляди работещи ще бъдат подпомогнати от мярката, която предвижда изплащане на 60% от трудовата заплата от държавата. Това ще струва на бюджета между 1 и 1,5 милиарда лева.
“Банките ще отпускат безлихвен заеми в размер на 1 500 лв. на месец при изключително добри условия, включително дълъг гратисен период, и имат готовност да приемат отлагане на плащанията по кредити от свои клиенти. Предвидена е и еднократна помощ от 375 лв. за родители в неплатен отпуск“, казва Дончев.
Държавата стартира и схема за безвъзмездно финансиране за микропредприятия, които ще получават до 10 000 лв. за бърза ликвидна подкрепа по опростена схема. “Първата вълна“ на тази схема ще бъде за 173 млн. лв., а в последствие правителството обещава да реагира в зависимост от нуждите.
“Нека не забравяме, че в световната картина зависим и от медицината, и от големите икономически партньори. При подходящата конюнктура ще бъдем готови да задействаме и следващите фази на план за икономическо възстановяване“, коментира вицепремиерът.
Възможностите след кризата
“До момента кризата вади най-доброто от обществото ни. Доказахме, че можем да бъдем мобилизирани, отговорни и най-вече, че не сме безразлични към чуждото нещастие и болка. За дни се случват неща, които иначе биха отнели месеци или години“, казва Дончев.
Той признава, че България надали ще може да задържи всички българи, които са се прибрали от Западна Европа и САЩ, но самият факт, че те са се върнали е “в някаква степен окуражаващ“.
“Ние наистина търсим и възможностите в кризата. Първо, дори докато сме в пандемия, част от българския бизнес работи и дори се развива. Десетки предприятия буквално за дни реорганизираха производството си и вече произвеждат защитни облекла, маски, дезинфектанти. И освен да задоволяват нуждите на България, те вече са в състояние да изнасят и за други държави-членки“, казва Дончев.
Неговата прогноза е, че след кризата Европа ще се научи повече да разчита на себе си, включително да съхрани на територията на държавите-членки стратегически индустрии като текстил, машиностроене, електроника, фармация.
“Тук българските компании имат уникална възможност, защото за разлика от другите държави-членки, у нас такива производства бяха съхранени и дори развити през последните години”.
В отговор на въпрос дали Източна Европа би могла да се превърне в “малкия Китай на ЕС“, Дончев казва, че регионът има редица предимства пред Китай.
“Централна и Източна Европа премина през процес на реиндустриализация в последните десет и повече години. Износът на все по-сложни изделия и делът на промишлеността нарастват трайно и това дава оптимизъм, че новите-държави членки биха били още по-важни за европейската индустрия, когато ЕС се възстанови от външния шок на пандемията. Да, страните от ЦИЕ, дори взети заедно, не разполагат с огромния човешки ресурс и инструментариума на държава като Китай, но имат своите предимства – те са “домашни” на ЕС, а развиването на критично важни производства в рамките на общността би ѝ дало устойчивост и гъвкавост, които в ситуация като днешната биха спасили животи, работни места и богатство“, казва българският вицепремиер.
Европейската солидарност
“За първи път от основаването си ЕС се сблъсква с толкова силен външен икономически шок“, напомня Дончев. Той казва, че българите имат всички основания да проявят солидарност.
България обаче не е взела решение дали ще участва в емитирането на общ европейски дълг, макар че страната иска да ускори процедурата по приемането си в чакалнята на еврозоната, за да използва подкрепата на Европейската централна банка.
Европейската комисия вече анонсира създаването на нов инструмент “SURE“ за солидарност на ЕС, който е на стойност 100 млрд. Евро. Той цели да подпомогне на работниците в най-тежко засегнатите страни да запазят доходите си и в подкрепа на предприятията да запазят персонала си. ЕК ще събере тези пари чрез емитиране на общ дълг между държавните членки, които се съгласят да участват.
“От наша страна предстои оценка на ползите от подобен инструмент и съответно вземане на решение дали ще участваме в така предложения механизъм. Съществуват и още инструменти, които обаче са достъпни само за държавите-членки на Еврозоната“, напомня Дончев.
Според българския вицепремиер в политически план в ЕС се е проявил “един стар проблем“ – това е неспособността на ЕС да обясни какво прави.
“Европейските институции реагираха адекватно. Имаше проява на солидарност между държавите-членки, но това не стана обществено достояние. Колкото до солидарността, която биха проявили България и българите, това вече е факт. Съвсем естествено е първо да подсигурим с всичко необходимо българските медици, тези които са на първа линия, но съвсем скоро ще сме в състояние да изнасяме защитно оборудване и за други европейски държави“, казва вицепремиерът Дончев.
Той предлага след кризата ЕС да разработи общо европейски план за реакция в пандемична ситуация.