Върховният административен съд окончателно отхвърли жалбата срещу избора на съдия Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд.
През март излезе разследване на Валя Ахчиева за Euractiv, което показа, че българският акт за раждане на председателя на градския съд е издаден от столичния район “Илинден” през 1988 г. Това са цели 16 години след раждането на Трифонов в град Курск, тогава в СССР.
Журналистическото разследване за гражданството на Трифонов постави въпрос дали той изобщо има право да е магистрат, защото за тази цел трябва да е български гражданин. След близо две години ВАС обяви, че този въпрос няма отношение по делото.
Казусът стигна до върховния съд по жалба на другия кандидат за ръководител на съда Евгени Георгиев. Основният аргумент на съдия Георгиев бе, че ВСС е извършил немотивиран избор, който е пренебрегнал гласа на редовите съдии в Софийския градския съд. Междувременно излязоха серията разследвания по темата на Валя Ахчиева, които станаха част делото пред ВАС.
Накрая върховните съдии окончателно приемат, че гражданството не може да се установява по съдебен ред.
“Недопустимо е оспорването на тези факти в настоящето производство, не могат да се обсъждат възраженията по тях и да се обсъждат доводите налице ли е гражданство или не”, се казва в решението на ВАС.
ВАС не оспорва факта, че шефът на градския съд е роден в руския град Курск, но вдига ръце от въпроса за законността на полученото българско гражданство.
“По същите съображения не могат да се оценят и записванията в регистрите на фактите свързани с гражданството, тъй като съдът не може да изведе правен извод дали Алексей Боянов Трифонов е български гражданин и само български гражданин ли е”, казва ВАС.
По делото пред ВАС е представена справка от посолството на Руската федерация, в което се твърди, че Алексей Трифонов не е гражданин и на Руската федерация.
“При тези доказателства относно гражданството на Алексей Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските лични документи само българско гражданство”, обясняват върховните съдии.
В разследването на Валя Ахчиева има изказани експертни мнения, че при липса на законно предоставено българско и руско гражданство, въпросният човек би трябвало да бъде смятан за апатрид – лице без гражданство.
В решението на върховните магистрати се казва, че Висшият съдебен съвет не е длъжен да се съобразява с подкрепата на съдиите от Софийския градски съд, която бе за Евгени Георгиев.
“Съдийската колегия на ВСС не е длъжна да се съобрази с инициативата за издигане на кандидатурата, нито с подкрепата, която има или няма по време на изслушването’, казва ВАС.
Съветското гражданство?
В разследването на Валя Ахчиева се казва, че върху акта за раждане на съдия Алексей Трифонов не е посочена декларация от родителите на Алексей, че са му избрали българско гражданство. Преписан е само съветският му акт за раждане, издаден от Кировско бюро в Курск, СССР, през 1972 г.
Самият съдия Трифонов коментира, че е станал български гражданин по силата на Конституцията на Република България от 1991 г. Конституцията обаче няма обратно действие, а актът му за раждане е издаден три години по-рано.
При издаването на първоначалното гражданство за едно лице се прилага законът, който е действал към момента на раждането му. Към 1972 г. действа Конвенция, която е със силата на двустранен международен договор между България и СССР, за предотвратяване на двойното гражданство.
Конвенция указва, че двамата родители трябва да подпишат и да подадат съвместна декларация за избор на гражданство на детето им и това трябва да стане в срок до една година от раждането му. Ако тази декларация не е подадена в едногодишния срок, то детето се счита за гражданин на страната, на чиято територия се е родило. Тоест, ако няма такава декларация на родителите на Алексей Трифонов за избрано българско гражданство, то той би трябвало да е придобил съветско гражданство по рождение.
Тогава остава единствената законова възможност за придобиване на българско гражданство – по натурализация. Данни за натурализация обаче няма, установява журналистическото разследване. Върховната административна прокуратура (ВАП) е извършила проверка на този случай, но след това тя е прекратена с аргумент, че се води дело в съда, където този въпрос трябва да се изясни.