Снимка: Дойчланд функ
Сетете се за Ханибал Лектър, канибала психопат от „Мълчанието на агнетата“. Или за Джейсън Ворхис, убиеца с хокейната маска от поредицата филми на ужасите „Петък 13-и“.
В западния свят, преди коронавирусната пандемия внезапно да наруши нормалния ритъм на живота на милиони хора, при вида на човек с маска на обществено място във въображението изникваха образите на зловещи клоуни и страшни злодеи, плод на художествена измислица.
По-лошо, в градове като Париж, Лондон и Брюксел носенето на маски, което в Азия отдавна е нещо обичайно, можеше да предизвика притеснение и страх заради травмите от кръвопролитията, извършвани от бойци на екстремистки групировки с балаклави.
Франция забрани пълното покриване на лицето още през 2011 г., много преди пандемията от Ковид-19, донякъде с аргумента на правителството, че носенето на подобни покривала нарушава светските ценности на страната.
Но тази пролет само за няколко седмици настъпи коренна промяна. Маските са навсякъде и вече се приемат добре.
„Маската в първия момент поражда опасения“, каза в телефонно интервю Франк Кошоа, преподавател по социология в Тулузкия университет „Жан Жорес“. „Когато хората виждаха маски по улиците, усещането бе, че се сблъскват със заплахата от болестта. Днес е обратното, хората намират за плашещо да не се носи маска. Маските вече вдъхват спокойствие“, добави той.
След като отначало призоваваха да не се носят маски, сега повечето правителства препоръчват и дори правят задължително носенето им, опитвайки се да забавят разпространението на вируса.
Кошоа е впечатлен от това колко бързо хората са възприели маските. Заедно със свои колеги той е изследвал използването им по време на здравната криза, като за целта са анкетирани над хиляда души. Той заяви, че маските са създали нов вид социално неравенство, „социално разделение между тези, които имат маски, и тези, които нямат“.
„Хората, които нямат маски, се чувстват голи“, каза социологът.
В началото на пандемията липсата на маски накара много хора сами да си ги направят в домашни условия. Макар според специалисти по медицина защитата, която осигуряват, да не е съвършена, саморъчно направените маски станаха хит и сега тези малки парчета плат, покриващи носа и устата, са се превърнали в социален маркер, както всяка друга дреха.
Когато след строгата карантина магазините отново бяха отворени, на лъскавия булевард „Шанз Елизе“ в Париж една жена носеше черна маска с бял надпис „Шанел“.
В Брюксел, в малък магазин за биоплодове и зеленчуци, популярен сред така наречените „буржоазно-бохемски“ градски жители, ръчно изработените маски се срещат в огромно разнообразие от кройки и цветове. Неколкостотин метра по-надолу по улицата служителите на магазин от голяма верига супермаркети носят основно хирургически маски за еднократна употреба, които могат да се купят за по-малко от 1 евро от аптеката и не се отличават като естетика.
Ванеса Колиньон, текстилен и моден дизайнер от Брюксел, от години участва в проекти за нулеви отпадъци, използвайки естествени или рециклирани материали от местни производители, привърженици на устойчивото развитие. Именно всекидневната гледка на захвърлени на улицата в нейния квартал евтини ръкавици и маски за еднократна употреба я накарала по време на здравната криза да започне сама да си прави своите.
„Очаквах държавата да произведе маски и ръкавици за многократна употреба“, каза тя, разочарована от усещането за липса на ангажимент от страна на белгийските власти за устойчиво производство на маски. „Приоритетно трябваше да бъде казано: „Повече няма да произвеждаме маски за еднократна употреба“, добави тя.
Кошоа смята, че противопоставянето между самоделните и хирургическите маски очертава бъдещи тенденции, които ще определят живота след Ковид-19 – привържениците на устойчивото развитие срещу стратегиите за „растеж на всяка цена“.
„Това е изумително. Тези два вида маски показват как ще изглежда светът след коронавируса“, каза той. „От една страна, хирургическите маски въплъщават съвременния, глобализиран свят, в който всичко е стандартизирано, с всички произтичащи от това ползи и неудобства. Филтриращите им характеристики са измерени и сертифицирани, но ги транспортират от чужбина, с контейнери, те не са въглеродно неутрални и са еднократни. Със ръчно направените маски се връщаме към някаква форма на по-малко ефективна, но също така и непазарна, устойчива икономика“.
БТА