Инструкции за желаещи да се прегледат пред здравно заведение в Гьотеборг. Снимка: екпресен
Почивката близо до дома е популярна в Швеция това лято, благодарение на ограниченията за пътуване, наложени срещу нея от други държави заради високия брой заразени с новия коронавирус.
Над 5500 човека с Covid-19 починаха в страната с население от само 10 милиона души. Смъртността в Швеция е една от най-високите в Европа на глава от населението и много по-голяма от тази в останалите скандинавски държави. За разлика от Швеция, всички те наложиха строги ограничения в началото на пандемията.
„Може би ние трябваше да се грижим повече един за друг“, признава 31-годишният Дан Еклунд, който се разхожда с лодката на свой приятел в езерото Сторшон, на два часа път северно от Стокхолм.
Последните данни навеждат на мисълта, че Швеция вече се справя по-добре с овладяването на заразата. Броят на новите смъртни случаи е едноцифрено число през повечето дни този месец, в контраст с пика на епидемията в страната през април, когато няколко дни починаха по над 100 души.
Тежките случаи също са намалели значително, като броят на пациентите, приемани в интензивно отделение, спадна до няколко на ден. Въпреки че данните не са толкова добри, както в другите скандинавски държави, е налице очевидно подобрение.
„Ситуацията изглежда добре. Имам предвид, че най-накрая сме там, където се надявахме да бъдем много по-рано“, казва Андерш Тегнел, главният държавен епидемиолог, който отговаря за стратегията. Той призна, че са починали твърде много хора, по-конкретно в старческите домове. Тегнел обаче все пак смята, че „няма убедителни доказателства, че една карантина би направила ситуацията много по-различна“.
Каква бе стратегията на Швеция?
Швеция до голяма степен разчиташе в началото на пандемията на указанията за доброволно социално дистанциране, включително хората да работят от вкъщи, когато е възможно, и да избягват обществения транспорт.
Освен това, събирането на повече от 50 човека на едно място е забранено, наложени са ограничения за посещаването на старчески домове, а в баровете и ресторантите може да се сервира само на маса. Правителството неведнъж нарече пандемията „маратон, а не спринт“, твърдейки, че мерките ще останат в сила дълго време.
Необичайната стратегия си навлече критики в цял свят, включително от страна на някои от първоначалните поддръжници на д-р Тегнел, които сега казват, че съжаляват за неговия подход. Аника Линде, която заемаше поста му между 2005 и 2013 г., каза наскоро пред шведския всекидневник с най-голям тираж, „Дагенс нюхетер“, че ако в началото на пандемията са били наложени по-строги ограничения, това е можело да спаси живота на хора.
Според клиничния епидемиолог Хелена Норденстет обаче в шведската научна общност няма консенсус, че стратегията като цяло се е провалила.
„Стратегията бе да бъде изравнена кривата (на новите случаи), да не бъде претоварена здравната система. Тази цел изглежда ще бъде постигната. Ако извадите старческите домове от уравнението, нещата сега изглеждат много по-оптимистично“, заявява тя.
Андерш Тегнел казва, че според неговия модел шведите са намалили социалните си контакти до равнище от около 30 процента спрямо времето преди пандемията.
Проучване, публикувано тази седмица от шведските власти, пък показва, че 87 на сто от населението продължава да спазва препоръките за физическо дистанциране както преди една или две седмици, при ниво от 82 процента преди един месец.
Норденстет смята, че тъй като вече условията в Швеция не са различни от тези в държавите, където бе наложена карантина, това може да й помогне да смекчи ефекта от потенциалната втора вълна.
„Хората не са толкова изтощени, както може би в други страни, където рестрикциите бяха много по-широки и по-строги“, аргументира се тя.
Но докато шведите са наясно за указанията, има съобщения за струпвания на много хора на някои туристически места, откакто ограниченията на вътрешните пътувания бяха смекчени миналия месец.
„Опитваме се да им кажем и показваме да спазват дистанция“, казва Шиар Али, управител в един от ресторантите на брега на езерото Сторшон. „По-специално на младите изобщо не им пука за това.“
Постигна ли Швеция стаден имунитет?
Шведските власти никога не са казвали, че постигането на стаден имунитет е тяхна цел, но твърдяха, че като обществото бъде оставено по-отворено, е по-вероятно шведите да придобият имунитет.
Пет месеца след началото на епидемията в Европа, само 6 процента от населението на Швеция има антитела, според изследване на националната Агенция за обществено здравеопазване.
Андерш Тегнел обаче смята, че истинските числа „несъмнено са много по-високи“, тъй като имунитетът „се оказа изненадващо труден за количествено оценяване“.
Държавният епидемиолог посочи неотдавнашно изследване на Каролинския институт, което установило, че дори хора, дали отрицателна проба за антитела срещу коронавируса, са имали специфични Т-клетки, които могат да осигурят имунитет, като установят и унищожат инфектираните клетки.
Други шведски учени обаче са по-предпазливи в прогнозите си за устойчивостта на вируса. „Мисля, че (Тегнел) е самонадеян“, казва Хелена Норденстет. „Всички ние можем да се надяваме, че това ще се отрази на броя на заразените в Швеция наесен, но все още не знаем.“
Как се справя шведската икономика?
Стратегията нямаше изрична цел да защити икономиката, но правителството твърдеше, че ако по-голяма част от обществото остане отворена, е възможно това да ограничи загубата на работни места и да смекчи последиците за бизнеса.
Според изследване на банка СЕБ (SEB) от април шведите харчат повече средства от хората в съседните скандинавски държави.
Въпреки това различни прогнози отреждат спад на шведската икономика от около 5 процента тази година. Това е по-малко от други държави, тежко засегнати, като Италия, Испания и Великобритания, но все пак сходен показател с останалите скандинавски страни. Равнището на безработицата в Швеция от 9 на сто, ръст от нивото от 7,1 на сто през март, остава най-високото в Скандинавия.
„Швеция, подобно на другите скандинавски държави, е малка, отворена икономика, много зависима от търговията. Така че има тенденция шведската икономика да е в лошо състояние, когато останалата част от света се справя лошо“, обяснява професор Каролина Екхолм, бивш заместник-управител на шведската централна банка. Ресторантите, магазините и спортните зали останаха отворени, но въпреки това имаха проблеми с привличането на клиенти, отбелязва освен това тя.
Екхолм обаче смята, че решението децата до 16-годишна възраст да продължат да ходят на училище е било правилно. „Има по-малко нарушения в образованието на поколението, което сега расте. Това може да има благоприятен ефект по-нататък, когато (тези младежи започнат да) излизат на трудовия пазар.“
Удар по имиджа на Швеция
В краткосрочен план стратегията на Швеция се отразява на традиционно близките й отношения с нейните съседи.
Норвегия, Дания и Финландия отвориха своите граници една за друга през юни, но изключиха Швеция заради високия ръст на заразените. Шведите от по-слабо засегнатите области все пак получиха по-голяма свобода да ходят в Дания.
Проучване на института ЮГАв от миналия месец установи, че 71 процента от норвежците и 61 на сто от датчаните са обезпокоени от недопускането на шведските туристи – по-висок дял от своите сънародници, разтревожени от отсъствието на посетители от страни като Испания, Италия и Великобритания.
„Не мисля, че това ще се отрази на нашите отношения в по-дългосрочен план“, казва Хелън Линдберг, преподавател в Университета на Упсала. „(Пандемията) обаче изостри или възобнови стари поводи за недоволство на страните ни една от друга.“
По-голям проблем може да се окажат последиците за по-общата международна репутация на Швеция за високо качество на нейното здравеопазване и старчески домове, смята Линдберг. „Това е удар по имиджа на Швеция като хуманитарна суперсила в света. Загубихме ореола си и сега имаме много за доказване.“
Отслабване на националната подкрепа
В началото на пандемията в Швеция имаше консенсус, че трябва да се има доверие в учените на държавен пост, които да направляват политическите решения.
Дебатите обаче се изостриха с увеличаването на броя на смъртните случаи, по-специално в старческите домове, и премиерът Стефан Льовен обяви наскоро създаването на комисия, която да проучи отговора на властите на коронавируса на национално, регионално и местно равнище.
Хелън Линдберг смята, че стратегията е поставила под въпрос разчитането в исторически план на държавните агенции да определят политиките и е извадило на показ липсата на подготвеност за кризи. „Това е перфектна буря от нашето слабо правителство на малцинството“, казва тя.
Само 45 на сто от шведите сега са уверени в способността на правителството да се справи с епидемията, според проучване, проведено от института Новус миналия месец. Делът им е по-малък от 63-те процента през април.
Доверието в Агенцията за обществено здравеопазване също е намаляло, но все пак остава по-високо – 65 на сто срещу 73 процента по време на пика на епидемията.
„Ние смятаме, че те имат правилната стратегия, защото никой не знае какво точно трябва да направим“, казва Ева Брит Ландин – 66-годишна летовничка, която обядва, спазвайки правилата за социално дистанциране, със своя 102-годишен баща на езерото Сторшон.
Катерина Ериксон, на 42 години, която е дошла от Стокхолм, обаче заявява, че все още е твърде рано да се дава оценка. „Не знаем как ще изглеждат нещата наесен или догодина. Просто трябва да изчакаме и да видим.“
БТА