Ангела Меркел на срещата на Европейския съвет. Снимка: от тв екрана
Изтощени и със замъглени погледи, лидерите от Европейския съюз се готвят днес за четвъртия ден на битка за безпрецедентния бюджет на ЕС от 1,85 трилиона евро (2,1 трилиона долара) и фонда за възстановяване от коронавируса, едва възстановили се от уикенда, белязан с напускания на залата, удряне с юмруци по масата и оскърбления.
Под яркото слънце, което от ранна сутрин затопля терасата на сградата на Европейския съвет, където протича срещата, там най-накрая проблясва лъч на надежда, че преговорите за подпомагане на континента да излезе от пандемията с безпрецедентен пакет от икономически помощи, в крайна сметка не са обречени на провал.
„Изглежда по-обнадеждаващо, отколкото си мислех през нощта, че всичко е свършено“, каза нидерландският премиер Марк Рюте, станал мишена на повечето от критиките. Срещата бе прекъсната временно и трябва да бъде възобновена днес следобед.
Бяха необходими сърцераздирателната реч по време на вечерята на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел към лидерите да не провалят своя съюз, гневният удар на френския президент Еманюел Макрон с юмрук по масата и излагането на нов набор от бюджетни числа, за да може тази епична среща да продължи.
Тя бе планирана да трае два дни и да приключи в събота, но имаше дълбоки идеологически разногласия между 27-те лидери, които наложиха удължаването й с два дни. Рюте отстояваше каузата на група от пет богати северни страни – Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Дания, – целяща да ограничи разходите и да наложи гаранции за строги реформи. Той бе критикуван от Макрон, Италия и Унгария, чийто премиер Виктор Орбан попита защо холандецът питае такава „омраза“ към него.
Рюте се хвана за думата. „Не сме тук, защото след това ще си ходим на празненства за рождени дни един на друг. Тук сме, защото вършим работа за собствената си страна. Всички сме професионалисти“, каза той.
В неделя вечерта, след три дни на безплодни разговори и с помръкваща надежда, Мишел замолил лидерите да преодолеят основните си разногласия и да се споразумеят за бюджета и фонда за възстановяване. „Способни ли са 27-те лидери от ЕС да изградят единство и доверие, или заради дълбоки различия ще се представим като слаба Европа, подкопана от недоверие“, попита той лидерите.
Асошиейтед прес разполага с текста на речта му, прочетена зад закрити врата. „Желая да успеем в постигането на споразумение, така че европейските медии да могат утре да излязат със заглавия, че ЕС е успял в тази „Мисия невъзможна“,“ е казал Мишел.
Пандемията прати ЕС в главоломен спад, като уби около 135 хиляди негови граждани и накара икономиката му да се свие с 8,3 на сто тази година.
Изпълнителният орган на блока е предложил коронавирусен фонд от 750 милиарда евро, базиран отчасти на общ заем, да бъде разпределен като заеми и грантове за страните, засегнатия най-тежко от пандемията. Това е извън седемгодишната бюджетна рамка от един трилион евро, по която лидерите се препират от месеци, даже още преди да удари пандемията.
Въпреки че Макрон и германският канцлер Ангела Меркел преговарят като най-близки партньори, традиционно мощният френско-германски съюз не можа да помири каращите се страни. На масата за вечеря снощи лидерите обсъждаха предложението на петте богати северни страни за фонд за възстановяване от коронавируса, съставен от грантове за 350 милиона и същата сума за заеми. Петте държави от ЕС, наричани „пестеливите“, отдавна се противопоставят изобщо за грантове, докато Европейската комисия е предложила 500 милиона евро.
„Готови сме да приемем прехвърлянето от заеми към субсидии“, каза Рюте. Всички страни са съгласни, че трябва да се обединят, но петте богати от севера, оглавявани от Нидерландия, искат да има строг контрол върху разходите, а страдащи южни страни като Испания и Италия казват, че тези условия трябва да бъдат сведени до минимум.
Рюте отдавна е известен като европейски създател на мостове, но този уикенд неговата твърда позиция беше упреквана за отлагането на споразумението. Той и съюзниците му настояваха реформите в трудовия пазар и пенсионното дело да бъдат обвързани с раздаването на порциите в ЕС и да има „спирачки“, които да позволяват надзор върху страните от ЕС и, ако е необходимо, да бъдат спирани проекти, финансирани от фонда за възстановяване.
„Той не може да иска от нас да правим конкретни реформи“, каза италианският премиер Джузепе Конте, оплаквайки се, че Рюте може да е изглежда като герой в своята страна, но не и другаде. Рюте иска също да бъде направена връзка между раздаването на порциите от фонда на ЕС и върховенството на закона – връзка, насочена към Полша и Унгария, страни с десни популистки правителства, за които мнозина в ЕС смятат, че се отдалечават от демократичното управление.
Това предизвика гнева на Орбан. „Аз не знам каква е личната причина на министър-председателя на Нидерландия да мрази мен или Унгария, но той напада толкова остро и казва много ясно, че тъй като Унгария, според него, не спазва върховенството на закона, трябва да бъде наказана финансово“, каза Орбан.
БТА