Министърът на външните работи на Гърция поиска от ЕС списък на потенциалните санкции срещу Турция в случай, че Анкара престъпи гръцката територия. В отговор на все по-провокативното поведение на Турция, миналата седмица източници от Брюксел посочиха, че в момента приоритет трябва да е диалогът.
Министрите на външните работи на ЕС ще се съберат в Брюксел в понеделник на среща, фокусирана основно върху Турция. Ще бъдат повдигнати всички отворени въпроси между ЕС и Турция, от незаконните сондажи в Средиземно море до участието на Турция в Либия и Сирия.
“Ние [Гърция и Кипър] призоваваме ЕС да състави списък на силни санкции, в случай че [Турция] наруши суверенните права на Гърция и Кипър”, посочи министър Никос Дендиас.
Но за Европейската комисия налагането на автоматични санкции не е въпрос на обсъждане.
“Всеки министър може да повдигне въпроса за санкциите. Но основната цел на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел е да получи ясен и единодушен мандат от държавите членки за започване на диалог с Анкара”, коментират източници.
За Брюксел първият приоритет е постигането на споразумение, когато става въпрос за обявените от Турция незаконни сондажи за нефт и газ в Средиземноморието, които включват териториални води на Гърция и Кипър.
Очаква се Борел да представи конкретни идеи по въпроса, тъй като Брюксел смята, че ако бъде намерено решение, това в крайна сметка би помогнало за намиране на решения и на други въпроси, свързани с участието на Турция в Сирия.
Атина разчита на Париж
Очаква се Франция да засили реториката си срещу Турция днес, особено след инцидента в Източното Средиземноморие. Франция твърди, че турските фрегати са били изключително агресивни към френски кораб, участващ в мисия на НАТО в района.
“Ние принадлежим към един и същи съюз, НАТО, а френска фрегата стана мишена на турска. Съюзниците не се държат по този начин. Искаме да знаем защо турската фрегата има проблем с мисията на НАТО за прилагане на оръжейното ембарго в Либия”, посочи френският евродепутат Натали Лоазо пред EURACTIV миналата седмица.
Лоазо отиде крачка напред и посочи, че ако няма диалог и сътрудничество, трябва да има последствия.
“Усещам, че засега нямаме същите ценности като турския режим. Ето защо преговорите за присъединяване на Турция бяха прекратени. Проблемът сега е, че може да нямаме същите интереси и що се отнася до сигурността”, добави тя.
Въпреки това Германия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, изглежда не желае да ескалира отношенията с Турция и настоява за помирителен подход.
Миналата седмица (9 юли) депутати в Европейския парламент заеха твърда позиция срещу Турция.
Депутати от всички политически групи в Европарламента категорично осъдиха турския президент Реджеп Ердоган и дейностите на неговия режим в Средиземноморието, като посочиха, че Борел трябва да приеме по-твърда позиция срещу Анкара.
Ердоган превръща “Света София” в джамия
Напрежението се повиши още през почивните дни след решението на Ердоган да превърне “Света София”, обект на ЮНЕСКО, в джамия.
“Света София” е построена преди 1500 години като катедрала в християнската Византийска империя. В нея византийските императори са жили коронясвани.
Катедралата е превърната в джамия след османското завладяване на Константинопол през 1453 г., след което през 1935г. става музей.
Новото превръщане на “Света София” в мюсюлмански храм предизвика остри реакции в Атина и по света.
Вашингтон заяви, че е разочарован от това действие, а ЕС нарече решението “достойно за съжаление”. Папа Франциск коментира в неделя: “Мисля за ‘Света София’ и съм много натъжен”.
В интервю за гръцката MEG TV миналата седмица председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер посочи, че превръщането на “Света София” в джамия е ясен знак за слабото лидерство на Ердоган.
“Света София е символ на християнското наследство и очевидно президентът Ердоган иска да премахне това наследство от историята на региона, особено в Турция […] Ердоган използва емоционални и популистки послания в политиката си, за да остане на власт”, каза Вебер.
Лондон косвено подкрепи решението на Анкара, заявявайки, че това е суверенен въпрос на Турция. “Въпреки това, като обект световното културно наследство на ЮНЕСКО, ние се надяваме, че ‘Света София’ ще остане достъпна за всички, като свидетелство за богатата и разнообразна история на Турция”.
Източници от ЕС коменираха за EURACTIV в събота, че въпросът ще бъде обсъден, но няма да засегне дневния ред на външните министри на ЕС в понеделник.