Арестът на репортер на Си Ен Ен по време на безредиците в Минеаполис след убийството на чернокожия Джордж Флойд от полицай. Снимка: от тв екрана
Две седмици след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд при арестуването му в Минеаполис от бял полицай, движението против полицейското насилие и расизма обхвана цялата планета, пише френският в. „Либерасион“, като отбелязва, че подобна мобилизация е безпрецедентна в американската и световната история.
Десетки хиляди излязоха на улицата да протестират този уикенд. С вдигнат юмрук или коленичейки, като участваха в шествия или танцуваха, аплодирайки или като носеха плакати, мълчаливо или със скандиране на лозунги, всички те отдадоха почит на Флойд. Движението започна от САЩ, които се очаква да останат център на протестите поне до погребението на убития, което е насрочено за утре.
Полицията на град Минеаполис ще бъде разпусната, отбелязва френският в. „Монд“, като посочва, че общинските съветници на града са гласували с мнозинство за проекта. Председателката на общинския съвет Лиза Бендър заяви пред Си Ен Ен, че градът ще разчита на „нов модел на обществена сигурност, който наистина гарантира сигурността на населението“. Сумите, отделяни за бюджет на полицията, ще бъдат пренасочени към проекти, разчитащи на гражданите. Досегашната полиция на града е била сметната за „неподлежаща на реформиране“, добавя в Туитър съветничката Алондра Кейно.
Във Франция няма расистка полиция и полицейско насилие, заяви председателят на партия „Републиканците“ Кристиан Жакоб, който изрази подкрепата си за френските сили на реда, гласи заглавие на френския в. „Фигаро“.
„Френската полиция не плаши, а вдъхва увереност“, подчерта Жакоб в телевизионно предаване. Той отбеляза, че във Франция няма полицейско насилие, но е имало насилие от страна на протестиращи.
„Във Франция има расизъм, срещу който трябва да се борим, но няма расистка полиция“, добави лидерът на дясната партия. Жакоб заяви, че е „дълбоко шокиран“, от обвиненията в расизъм към полицията и от обвиненията към чернокожите полицаи, че са продажници.
„Сравненията със САЩ са безсмислени“, подчерта лидерът на френската дясна партия, посочвайки, че в Америка полицията е подчинена на кметове или шерифи, а във Франция има единна система. Жакоб определи като смайващо „оглушителното мълчание на президента и премиера в момент, когато националната полиция е унизена“ и се чуват призиви за революция и въоръжени действия.
Полицията в Бристъл издирва протестиращи против расизма, които събориха статуя на търговеца на роби Едуард Колстън и я хвърлиха във водите на пристанището, съобщава британският в. „Телеграф“. Около 10 000 души се събраха в града, за да протестират против убийството на Джордж Флойд в Минеаполис. Министърката на вътрешните работи Прити Пател осъди тези действия и заяви, че подобни прояви на вандализъм „отвличат вниманието от каузата, за която хората наистина протестират“.
Колстън е участвал в Кралската африканска компания, контролирала търговията с роби от Западна Африка през 17 век. Смята се, че тя е превозила около 84 000 мъже, жени и деца от Африка до Америка и Карибите, като около 19 000 от тях са загинали по пътя.
Статуята на Колстън, поставена на Колстън авеню през 1895 г. в памет на филантропската му дейност, отдавна разделяше общественото мнение в Бристъл, отбелязва британският в. „Гардиън“, като припомня, че петиция за свалянето й събра хиляди подписи миналата седмица. Колстън си е спечелил репутация като филантроп, правейки дарения на училища и болници в Лондон и Бристъл и за кратко е бил депутат в британския парламент.
Бристълските музеи се опитаха да обяснят защо статуята все още беше в града. На сайта им се казва, че „доколкото ни е известно, Колстън никога не е търгувал за своя сметка с поробени африканци“. Известно е обаче, че в продължение на 11 години той е бил активен член на управата на Кралската африканска компания, търгувала с поробени африканци, отбелязва в. „Гардиън“.
След смъртта на Джордж Флойд, отдавна съществуващото движение за премахване на полицията стана част от националния диалог в САЩ, пише в. „Вашингтон пост“. Според активистите, този разговор трябваше да се проведе отдавна, но за обикновените наблюдатели новата посока може да изглежда объркваща и дори притеснителна.
Няма причини за притеснение, подчертава Кристи Лопес, професор в правния факултет на Джорджтаун. Спирането на финансирането на полицията не е толкова плашещо, колкото звучи и през 25-те години, посветени на реформа на полицията, ми стана ясно, че „реформата“ не е достатъчна. Не е достатъчно полицията само да следва закона, не е достатъчна дори промяната на законите.
На първо място американците трябва да признаят, че разчитат прекомерно на органите на реда, подчертава авторката. Обръщаме се към полицията в ситуациите, в които опитът и здравият разум ще ни кажат, че намесата им е ненужна и може да влоши нещата. Самите полицаи често се оплакват, че трябва „да правят прекалено много“, включително да решават социални проблеми, с които са зле подготвени да се справят. Някои от тях заявяваха ясно, че социалните проблеми трябва да бъдат декриминализирани и да се извади полицията от уравнението. Ясно е, че трябва да преразгледаме ролята им в гарантирането на обществената сигурност.
Намаляването на финансирането на полицията не означава това, което вероятно мислите – повечето привърженици на тази идея не искат нулиране на бюджетите за обществена сигурност, нито полицията да изчезне на следващия ден. Целта е да се намали обхвата на отговорностите на полицията и да се прехвърлят те на организации, които са по-добре подготвени да се справят. То означава повече инвестиции в психиатрични грижи и в жилища и по-широко използване на програми за посредничество и за прекъсване на насилието. Криминализирането на бедността и пристрастяването не ни донесоха сигурността, която искаме и никога няма да го направят. Но изразът за „премахване“ е важен, „защото ни напомня, че полицейската дейност беше основното средство за използване на насилие за продължаване на неоправдания бял контрол над телата и животите на чернокожи хора, който остава с нас още от робството“, подчертава авторката. „Този аспект на полицейската дейност трябва буквално да бъде премахнат“.
В същото време обаче е необходимо да продължи работата по реформа на полицията. В момента имаме шанс да направим по-безопасна не само полицейската дейност, а и цялата страна. Трябва да мислим креативно, да се образоваме, да задаваме трудни въпроси да искаме отговори. Трябва да се водят и трудни дебати къде, кога и как да се прилагат реформи, вместо намаляване на финансирането на полицията. Но трябва да напредваме и в двете насоки, за да спасяваме животи, докато трансформираме полицията, подчертава в. „Вашингтон пост“.
БТА