Няма спор, че срещата на върха на ЕС дойде дюшеш на българския премиер Бойко Борисов. В Брюксел той постигна две много важни неща за себе си. Едно от тях е договорената рекордна сума в размер на 29 милиарда евро. Това са парите от ЕС – сбор от грантове, бюджет и евтини кредити, до които България получава достъп за следващите седем години. Второто, много по-важно постижение е, че той се връща в София, размахвайки като хоругва своя личен монопол върху доверието на европейските лидери.
“За хората, които ми искат оставката, им оставям 29 милиарда евро за следващите години. Това е повече от всичко, което изкарваше България по времето на социализма”, каза Борисов.
Това кратко изказване е есенция на триизмерната координатна система на българския премиер. Тя има три основни променливи:
- Какъв ми е рейтингът?
- Как беше по времето на бай Тошо (константата – не беше зле), а как е сега (променлива)?
- Свършихме ги едни, дето… но какво ще кажат в Брюксел?
Голямото политическо умение на Борисов е, че в зависимост от ситуацията, той успешно варира тежестта на променливите на уравнението в своя полза. На фона на масовите протести в София, които настояват за оставката на правителството и главния прокурор, рейтингът очаквано страда, а нови ленти за рязане няма.
Така Борисов очаквано заложи всичко на Брюксел и нюхът му не го подведе. Без никакво съмнение той получи доверието на Брюксел в точния момент. Или поне може да каже достатъчно убедително, че го е получил.
Разбира се, протестите в България не са останали без аргументи. Този път хората по площадите настояват за законност, а не за пари. Уникалното на протеста е фокусът върху върховенството на закона. Заради това се иска и главата на главния прокурор.
След 14 години членство в ЕС българите като че ли осъзнаха по-масово за какво точно бе наблюдението на Европейската комисия. Още преди шест години Европейската комисия настоя за реформа “из основни” на Висшия съдебен съвет и прокуратурата.
Протестиращите в София вече персонифицират разочарованието си от корупцията и липсата на законност във фигурите на премиера и шефа на държавното обвинение. Десетки хиляди по площадите съвсем аргументирано подозират съществуването на задкулисие, което има силата да ръководи техния живот по осезаем, дори битов начин.
Това е много важна предпоставка за настъпване на промяна в страната, но не е достатъчна.
Посланието на протеста е: Брюксел, имаме проблем. И 29 милиарда евро можем да откраднем.
Борисов бе нетърпелив да се похвали с успехите си след лидерската среща в Брюксел. Той даде публичен отчет само половин час след нейния край. Премиерът говори за пари, пари и пак пари. От 19 минути изказване темата за върховенството на закона бе сбутана в две изречения, от които нищо не се разбра. А законността е гаранцията, че милиардите от Брюксел няма да изтекат по корупционните канали.
Посланието на Борисов показа, че връзката му с площадите е напълно счупена. Улицата сега не иска пари, а той предлага само това – парите на Брюксел.
След като протестът не иска пари, на кого точно говори българският премиер? Кои са тези, които му искат оставката, а той им оставял 29 милиарда евро?
Сега ДПС театрално подкрепя вота на недоверие срещу правителството, знаейки, че упражнението няма да мине. Утре съвсем сериозно главният прокурор Иван Гешев може да смени Борисов с леко ръкомахане. Посланието на премиера е: Не ме сменяйте. Аз все още съм гарант за вашите европейски пари.