18/07/2020

Лидерите на ЕС обсъждат безпрецедентните финансови стимули

Вашето мнение
You already voted!

Расте натискът върху лидерите на страните-членки на ЕС да преодолеят различията си, за да сключат сделка за безпрецедентния пакет от стимули за справяне със социално-икономическия ефект на кризата. Има напрегнато очакване това да се случи на Европейския съвет, насрочен за петък и събота 17-18 юли в Брюксел.

Ръководителите на държавите и правителствата на ЕС се срещат, за да постигнат споразумение за бюджета в размер на 1 трилион евро за следващите седем години и Фонда за възстановяване в размер на 750 милиарда евро.

“Това е изключително важен съвет. Искрено се надявам въпреки различията днес да имаме вече постигнато споразумение”, посочи Бойко Борисов на влизане в сградата на Европейския съвет.

“Европейският съюз повече от всякога се нуждае от единствено. Заедно ще се преборим с кризата, породена от COVID-19. Сигурен съм, че ще намерим разумен компромис”, заяви той по време на съвета.

Срещата се провежда в най-голямата зала в сграда “Европа”, седалището Съвета в Брюксел, за да се гарантира социално дистанциране между участниците. Делегациите, които помагат в преговорите, също са намалени.

През последните седмици двустранните контакти между лидерите и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел се засилиха въз основа на актуализираното предложение, направено от бившия белгийски премиер.

Но въпреки опитите за намиране на компромис, позициите все още са далеч една от друга.

“Няма гаранции за споразумение, напротив, все още има важни различия“, посочи служител на ЕС и обясни, че срещата ще започне с първи кръг от интервенции, въз основа на които Мишел може да излезе с нов текст.

Размер и инструменти

Актуализираното предложение на Мишел за бюджета възлиза на 1,074 милиарда евро за 2021-2027 г., по-малко от първоначално предложените от Европейската комисия 1,100 милиарда евро. Въпреки това, бюлетин, изпратен от председателя на Съвета в четвъртък (16 юли), създаде объркване. В него бе посочен “план от изключителен характер и размер: план за сумата от 1,750 милиарда евро”.

Служителите на ЕС не можаха да изяснят дали това е грешка или в последния момент Мишел е коригирал предложението си, за да угоди на така наречените “пестеливи” държави членки – Австрия, Дания, Швеция и потенциално Финландия. Te поискаха съкращения на бюджета много преди избухването на здравната криза.

Междувременно повечето държави-членки на ЕС изглеждат съгласни с преразгледаното предложение от 1,074 милиарда евро, стига Фондът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро да се запази. Това се отнася, по-специално за южните страни членки, които се стремят към по-амбициозен бюджет.

Предложеният Фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро е не само исторически поради размера си, но и заради начина, по който е съставен. За първи път – и с благословията на Германия – Европейската комисия предложи да се създаде общ дълг като се наберат средства от капиталовите пазари, използвайки бюджета на ЕС като гаранция.

“Пестеливите” държави искат размера на дълга да бъде възможно най-малък, но Испания, Италия, Франция и Португалия ще се борят за запазване на огневата мощ на инструмента.

Друг според въпрос е делът на безвъзмездните средства –  грантове за тежко засегнатите страни. Ако предложението на Европейската комисия стане факт 500 от 750 милиарда евро ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства. Нидерландия и Швеция обаче настояват средствата да бъдат под формата на изгодни заеми.

Управлението на фонда

Въпреки че структурата на фонда е силно противоречива, всички държави членки са единодушни за необходимостта от създаване на нов инструмент заради безпрецедентната криза. Според последната прогноза на Европейската комисия, през икономиката на ЕС се очаква да се свие с 8.3% през тази година, което е най-дълбоката рецесия, която Европа е преживяла след Втората световна война.

Хага обаче твърди, че извънредните решения изискват извънредно управление и поиска надзор за начина, по който се използват средствата: парите на ЕС да бъдат подчинени на условия като екологизиране на икономиката, поддържане на демократичните принципи и върховенството на закона, осигуряване на структурни реформи, за да станат държавите по-издръжливи на икономически шокове.

Ключовото за Хага е гаранцията за спазване на тези принципи. За да получат европейско финансиране, държавите ще бъдат помолени да представят подробни национални планове за възстановяване и устойчивост въз основа на специфични за страната препоръки, направени от Европейската комисия.

Европейският съвет обаче ще има последната дума относно одобряването на националните планове. Председателят на Съвета предложи квалифицирано мнозинство за приемането им. Нидерландия обаче иска вземане на решението с единодушие и по-добър надзор, за да се гарантира, че страните продължават договорените реформи. Междувременно, държави като Испания желаят отхвърлянето на националните планове да става с квалифицирано мнозинство.

Потенциално вето от три държави

Това, което прави споразумението трудно е, че то изисква единодушие и процес на ратификация според националните конституции: потенциалното вето на споразумението може да дойде от Будапеща, Варшава, Хага или друга европейска столица.

Във вторник унгарският премиер Виктор Орбан си осигури парламентарен мандат за отхвърляне на споразумение, което обвързва европейското финансиране с върховенството на закона.

Варшава от своя страна отказа да изпълни целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и заяви, че ще отхвърли “зелените” условия за достъп до средства за възстановяване на ЕС. Страни като Естония и Чехия вероятно също биха били на подобно мнение.

Полша трябваше да промени позицията си за изпълняването на климатичните цели до 2050 г. на срещата на върха на ЕС през юни, но пандемията промени програмата на Европейския съвет. Европейските служители предупредиха, че средствата ще бъдат достъпни само за страни, които приемат целта за климатичен неутралитет, което отново поставя въпроса на дневен ред.

Управлението на средствата е ключово за Хага, която иска достигането до единодушие за начина, по който ще се използва общия дълг и не се интересува дали е единствената държава с подобна позиция.

Нищо не е договорено, докато всичко не бъде договорено, подчерта източник от ЕС. Редица проблеми остават. Същият служител обаче заяви, че не е песимист, добавяйки, че сключването на споразумение до края на месеца е възможно.

Източник:   euractiv.bg

За сайта

Платформата vestnik24.eu е независима и свободна медия предоставяща напълно безплатно  информация на читателите си.
linkedin facebook pinterest youtube rss twitter instagram facebook-blank rss-blank linkedin-blank pinterest youtube twitter instagram