Мадейра, Рилските езера и смъртоносните грантове за Африка – какво е общото?
През 90-те Португалия е най-бедният член на ЕС и получава помощи от съюза за инфраструктурни проекти. По същото време все повече сърфисти откриват една вълна до селото Жардим до Мар на португалския остров Мадейра. Някои я смятат за една от най-добрите вълни на планетата (как се разбива една вълна, и колко често става за каране зависи – наред с други фактори – от формата на дъното, преобладаващия вятър, наличието на далечни бури, които да изпращат талаз).
Популярността на вълната нараства и събира сърфисти от цял свят. До момента, в който губернаторът на острова и кмета на Жардим до Мар не решават да използват част от европарите, за да направят крайморска променада до селото. По стечение на обстоятелствата променадата изисква изсипването на огромни количества скали, пръст и бетонни блокчета в морето до носа. Това унищожава вълната завинаги – или поне за следващите няколко хиляди години. Разбира се с вълната си заминават и голяма част от крайбрежната екосистема, ловците на октоподи, приливните басейни в скалите, в които от столетия местните беряли миди, и красотата на скалистия бряг – заменена сега от купчина бетон. Заминават си и сърфистите.
Кметът и губернаторът казват, че от променадата хората ще могат да се любоват на морето.
Малко както Борисов, който каза, че оптуснали пари Рилските езера да станат красоти. И разбира се и в двата случая има една строителна компания усвоила европари.
А какво общо има книгата вдясно? Тя е разказ на една африканка за вредата, бедността, корупцията причинени от изсипването на десетки милиарди долари помощ в Африка. С други думи, дарените пари убиват. Дарените пари увеличават корупцията. Безвъзмездно отпуснатите пари задушават държавността.
Дамбиса Мойо, въпросната африканка, разказва и за неуспеха на Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други донори да обвържат помощите с изисквания за върховенство на закона и добро управление. На хартия такива изисквания се поставят. На практика обаче е мижи да те лажем. В крайна сметка в МВФ, СБ, ЕБВР едни чиновници раздават чужди пари. Няма как дълбоко да милеят за тези пари. На тях им дреме за заплатата.
С отпуснатите пари от ЕС е горе-долу същото. И Борисов се възползва от това. Под негово управление хем крадат, хем той се кичи с образа на голям строител. Затова са коментарите (ако сте пропуснали) „ама без Борисов ще умрете от глад, нали?“
А без корупцията на Борисов, неговата пасмина посредствени мижитурки, без чадъра за корупция в прокуратурата на Гешев, щяхме да построим повече, по-бързо, и по-качествено. Ремонтът на Витиня вместо да е 2 години, щеше да е няколко месеца и вероятно по-евтин. Само може би нямаше да има кой да се тупа в гардите, че е построил повече магистрали от бай Тошо.
Няма нужда да се обяснява как крадените пари после задушават малкия и средния бизнес с непазарна конкуренция. Или как купуват медии и влияние. За да крадат още повече.
Затова трябва да ги разкараме.
От фейсбук-страницата на автора