12/06/2020

Диктатурата на вируса. Първото поколение, което ще спаси и предишното, и следващото

Вашето мнение
0 0

Опашка пред „Метро“. Снимка: Иван Бакалов

Живеем в страхотни времена – можем всичко, имаме всичко, обичаме, мразим, няма грехове, липсват табута, няма лимити.

Времена с максимален достъп до наука и информация, на виртуални милиардери и кибервалути. Времена на пълна свобода, без религиозни догми, търговия с хора и тирания. Времена, в които всяко градче е на няколко долара разстояние. Времена, в които храна от всяка част на света пътува до малкото магазинче под блока, а когато Меси качи нова снимка – статии се пишат на десетки езици. Времена, в които изискванията към жените не са ограничени до XX-гаметите (бел. ред. – полови клетки), а достъпът до образование и човешки блага не е сведен до предразсъдъци.
Времена, в които сексуалната свобода е факт, не убиват жени с камъни, мъже не се пронизват със саби от наранено честолюбие. И разбира се, времена, в които папата признава теориите на Еволюцията и Големия взрив, нарича сексуалността „Божи дар, а не табу“.

Страхотни времена, нали?

Но от тези правила има изключения – кървави, болни, човешки изключения, но те са далеч от нас, извън XXI век. Според globalcitizen.org/, тази вечер 820 млн. души ще си легнат гладни, ще изтърпят кратък, накъсан сън, за да се събудят за следващия си недоимъчен ден. Други 130 млн. момичета не ходят на училище по независещи от тях причини, а на всеки 2 секунди се сключва брак с момиче в детска възраст, която и ще стане майка в детска възраст.

Преди години светът беше потресен от нарастващия брой самоубийства сред жени чрез самозапалване, в опит да избягат от системен физически, сексуален и психически тормоз, чести раждания, инфекции, продажба в робство (типични за страни от Близкия изток, но не само). В световен мащаб 2 милиарда души нямат достъп до качествена вода.

Но колко ни интересува?

Къде е европейска България в този XXI век?

Към края на 2019 г. над 1 663 000 души живеят на или под прага на бедността. Страната е сред водещите в света по сърдечно-съдови заболявания (т.нар. „съпътстващи заболявания“, любими на медии и политици последния месец, тъй като обслужват всичките им форми на извинение за излязлата извън контрол ситуация с COVID-19).

Огромна част от общата смъртност у нас се причинява от тези заболявания. А около 80% от преждевременните смъртни случаи могат да бъдат избегнати чрез контролиране на рискови фактори и профилактика (с каквато регулаторните ни органи не желаят да се занимава).

Детската смъртност в България е два пъти по-висока, сравнено със страните от ЕС. България е водеща и по емиграция (около 50 000 души всяка година!). През 2019 г. България оглави класацията на СЗО за смъртност на населението, докато младите лекари изтичат през пръстите на родината, а средната възраст сред медицинските сестри се вдигна до почти 60 г. Но колко ни интересува и това?

Днес обаче пандемията е вече реалност и за късметлиите, които населяват благословените Западна Европа и Северна Америка. Неоспоримо зло, причиняващо смърт. Засяга и тези с достъпа до последните устройства на „Apple“, с купищата “Guess” в гардероба и задължителния „Eucerin” в банята. Казват ни: „Мийте си по-често ръцете!“, обясняват ни да ограничим социалните контакти, на нас, с купища последователи из социалните мрежи… Крещят „Скрийте лицата си зад маски!“ – на нас, с изкуствените мигли, новите устни и избелените зъби…

Правителствата в европейски държави започнаха да размахват пръст. Започнаха да се появяват „спасители“ на нациите, които спускат бариери, издигнат наново стени, овластяват чрез страх, паника, изолация.

Завръща се силната, потискаща държава

Ако не се противопоставим, някои жадни за величие властници, пристигащи на белия кон някъде иззад гърба на SARS-CoV-2, могат да изживеят исторически момент.

От една страна трябва да отстояваме свободи, издействани с кръв и борба – през цял век на тоталитаризъм, на диктатори, своеволия; смазани народи, изчезващи през нощите бунтари; войни. Имаме право да не сме съгласни, да не вярваме на шепа управници властолюбци, имаме право да живеем в нашия си XXI век, нали?

Ученици се събират по квартални кътчета, без страх от вируса. Снимка: Иван Бакалов

От друга страна, държавата използва страха, за да ни овладее, а ние сякаш искаме тези ограничения, благодарни сме за тях, карат ни да се чувстваме по-сигурни, дават ни усещате за закрила – онази закрила, от която сме имали нужда, онази, която точно фриволността на XXI век ни отне с цялата палитра от свободи.

Надживяхме Майкъл Джексън, Стив Джобс, дори Коби Брайънт (да почиват в мир!). Нима смъртта не ни заобикаля ежедневно – едни умират от злополуки, други от болести и без зараза. Данните за коронавируса са разнопосочни, мненията – дори противоположни, но едно ги обобщава – ние, здравите млади, почти не сме застрашени. В рисковата група са болните и тези над 65 г. „Другите“ – тази омразна дума във времена, в които индивидуализмът е част от висшата нравственост. Нима насила наложените мерки не наказват нас, младите, за да опазят тях – „другите“?

Да страдаме ние, за да опазим възрастните?

Те не са ли виновни за състоянието на планетата, не са ли „заслужили“ съдбата си, задето оставят след себе си съсипана природа, замърсени води и токсичен въздух? Да им „благодарим“ за това, което ни ”завещават“? Да се отървем от грижите за старите ни роднини, може би не е лошо броят им да намалее? Ще се олекоти пенсионната система? Да продължим живота си, а естественият отбор да свърши останалото – някои български милионери предложиха точно това. Има ли нужда да разбиваме ежедневието си заради хора със „съпътстващи заболявания”? Нашият живот ще ни чака ли? Изборът изглежда лесен, нали?

И тук някъде трябва да се погледнем – това, което имаме, от правото да гласуваме, през образованието, до днешното спокойствие да пишем постове, без да се притесняваме от бомби или от липсата на вода, го имаме именно заради тези, които днес трябва да спасим. Тези, чиито живот сега изисква като жертва нашето нормално ежедневие. Заради които притежаваме основното право – правото на живот. Нашите родители. Заради техните жертви преди, имаме възможността да направим самите ние жертви сега.

Стихийно природно бедствие трудно може да се сравни с това, което можем да причиним на човечеството днес. Сега това е

бедствие, което зависи от човешкия фактор,

от възможността сами да управляваме съдбата си.

Днес чрез затварянето си вкъщи, чрез жертването на малко свободи, даваме възможност на нашите близки да останат още в живота ни. Нима има по-голям подарък? Хората, загубили ненадейно близък, биха сторили всичко да го върнат за още малко. Нямаме още тази възможност, но имаме друга – да не скъсяваме поне оставащото им време тук, с нас. Те са част от нас, разбираме това едва когато усетим празнотата. Готови ли сме да я усетим още сега?

Правителството използва паниката като оръжие, страхът като политика. Това, което всява страх и тревога, ограничава свободата ни и разбива плановете ни – е един миниатюрен микроорганизъм – агресивен, заразен. Микроскопично зло без душа и чувства, изсмукващо силата и енергията ни, задушаващо правото ни на живот.

Бедствието се опитва да изгради стени между държавите и между нас и любимите ни хора. Не вярваме на правителствата, страхуваме се за свободите си, длъжни сме да ги отстояваме всеки ден. Но няма да накажем майките и бащите си за греховете на политици. Изборът не е между нашите свободи и милиони животи. Изборът е между нас и хората, които искаме да бъдем след епидемията. Защото светът ще бъде различен, когато всичко отмине. Въпреки всички усилия днес, не всеки ще събере отново любимите си хора около масата.

Да загърбим за момент разбитото си ежедневие и да обърнем поглед към нашия живот отвъд пандемията. Греховете на правителството към нас, здравна система, социална система– нека заедно се справим с тях след това.

Нека сме първото поколение, което ще спаси и предишното, и следващото! Нали затова сме уникалното поколение, дарено с XXI век. Пандемията ни принуждава да се въоръжим с най-силните оръжия – единство, солидарност и човечност.

Спрете вируса! След това и всяка тирания.

Източник: https://e-vestnik.bg/32140/diktaturata-na-virusa-parvoto-pokolenie-koeto-shte-spasi-i-predishnoto-i-sledvashtoto/

Източник:   vestnik24

За сайта

Платформата vestnik24.eu е независима и свободна медия предоставяща напълно безплатно  информация на читателите си.
linkedin facebook pinterest youtube rss twitter instagram facebook-blank rss-blank linkedin-blank pinterest youtube twitter instagram