Американските санкциите срещу “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” представят умишлено погрешно тълкуване на европейския пазар на газ и покровителствено отношение тип: “Америка знае най-добре” как европейците трябва да управляват енергетиката си, пише Данила Бочкарев.
Данила Бочкарев е старши сътрудник на Института EastWest (Брюксел). Мнението, изразено в тази статия, отразяват единствено възгледите на автора, а не на неговата организация.
На 15 юли Държавният департамент на САЩ заплаши с нови санкции компаниите, участващи в “Северен поток 2” и втората линия на “Турски поток” (наричан у нас “Балкански поток”). Изложените причини се основаваха на обичайната реторика, според която тези проекти подкопават енергийната сигурност на Европа, защитават монопола на “Газпром” на стария континент и омаловажават транзита на газ през Украйна – твърдения, които очевидно са подвеждащи.
Много беше казано за потенциалните политически последствия от тези заплахи и как те отразяват отслабналите трансатлантически отношения. Може би по-проблематичен е фактът, че те също така предполагат умишлено погрешно тълкуване на европейския пазар на газ и покровителствения възглед “Америка знае най-добре” как европейците трябва да управляват търговията си с енергия.
Съобщението, което предоставя нови насоки за федерален закон, приет през 2017 г., който налага санкции на Иран, Северна Корея и Русия, наречен “закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции” или CAATSA, съдържа редица твърдения, които са озадачаващи и дори неточни за запознатите с европейския пазар на газ. Да започнем от допускането, че един единствен средноголям газопровод може да подкопае десетилетия работа по развиване на пазара и инвестициите на Брюксел.
Реалността е, че ЕС – както във връзка с инфраструктурата, така и с доставките – вече има разнообразно портфолио по отношение на природния газ, включително тръбопровод, газ от Норвегия и Близкия изток, втечнен природен газ от САЩ и Катар и други доставки.
Огромен брой тръбопроводи и терминали за регазификация са финансирани с пари на ЕС и платени от европейските граждани. Например от 2014 до 2020 г. Брюксел отдели 5.85 милиарда евро за трансевропейска енергийна инфраструктура. Част от тази инфраструктура доставя газ и от САЩ, като терминалите за втечнен природен газ в Литва и Полша, са изградени с помощта на ЕС, което демонстрира ангажимента на ЕС към диверсификацията.
Германия допринася значително за тези усилия; нейният дял от европейския бюджет е в размер на 21%, което означава, че германските данъкоплатци покриват поне една пета от средствата на ЕС, предназначени за диверсификация на енергийните доставки. Повечето от тези проекти са разположени в източната част на Съюза. Поради тези причини критиките към липсата на енергийна диверсификация в Европа или политиките на Германия, за които се твърди, че подкопават европейското единство, са до голяма степен неоснователни.
Друг аргумент срещу газопровода е, че той ще застраши енергийната сигурност на Украйна. През декември 2019 г. обаче беше подписано ново транзитно споразумение между “Газпром” и “Нафтогаз”, което гарантира запазването на приходите от транзит на газ от Украйна поне до края на 2024 г. и гарантира на Украйна приходи от 7 милиарда долара.
Освен това Украйна вече не купува гориво от “Газпром”, а внася газа си от ЕС. Като единствен транзитен маршрут с резервен капацитет, тръбопроводната система на Украйна ще бъде ценна дълго след пускането на “Северен поток 2″. Въпреки че съществуването на “Северен поток 2” може да намали монопола на украинския транзит, новият тръбопровод трябва да осигури достатъчно газ за Европа на конкурентни цени, което трябва да e крайната цел на всяка газова инфраструктура.
Освен това през май 2018 г. Европейската комисия наложи правнообвързващи задължения на “Газпром” в отговор на тревогите на ЕК по отношение на конкуренцията и в защита на европейските потребители и бизнес. Те предвиждат, че клиентите на “Газпром” могат да препродават своя газ свободно на конкурентни пазарни цени.
Ако “Газпром” наруши условията, може да бъде глобен с 10% от оборота си, без да е необходимо да се доказва нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Решението на “Газпром” да обезщети украинския “Нафтогаз” и полския PGNiG по отношение на завишените цени на доставката на газ демонстрира ангажираността с тези условия.
Важно е също така да се отбележи, че действията на САЩ могат да бъдат мотивирани от собствените им лични интереси за защита и засилване на пазара на втечнен природен газ в САЩ, който беше засегнат от икономическия спад. Изследване на WoodMackenzie изчисли, че “положителното решение (за санкциите) ще доведе до допълнителни 5 милиарда долара за американските производители на газ и ще проправи пътя за бъдещото развитие на американски втечнен природен”. Ясно е, че това решение не е изцяло мотивирано от опасения за европейската енергийна сигурност.
И накрая, икономическите връзки на Европа и отношенията с Москва не пречат на силните критики към външната и вътрешната политика на Русия от други европейски столици, особено Берлин. Крис Милър, асистент по международна история във висшето училище по право и дипломация “Флетчър”, отбеляза, че германската политика днес е “толкова твърда спрямо Русия, колкото във всеки един момент след Студената война”. Страните могат, и често имат, продуктивни разногласия по въпросите на външната политика.
До голяма степен Европа реагира негативно на заплахите от санкции от САЩ, а ЕС и неговите държави членки отговориха на най-високо ниво. Канцлерът Меркел посочи: “Екстериториалните санкции… не съответстват на нашето разбиране на закона
“Екстериториалните санкции… не съответстват на нашето разбиране на закона… ние вярваме, че завършването на този проект е правилно и действаме съответно тези разбирания”.
Германският външен министър Хайко Маас подчерта, че американската администрация пренебрегва правото и суверенитета на Европа да решава самa откъде и как да захранва енергетиката си.
Заместник-председателят на Европейската комисия Борел изказа позиция, че американските санкции “срещу европейски компании…, които извършват законни дейности” са неприемливи, противоречат на международното право и отслабват трансатлантическото единство. Жан Бизе, председател на Комитета по въпросите на ЕС във френския сенат, също призова Европа да действа: “Време е Европа да утвърди своята позиция. Европа не може да толерира подобно нападение върху своя енергиен суверенитет. Трябва да започнем задълбочен диалог и да обмислим среща с членовете на Американския конгрес, защото Европа не е враг на Съединените щати”.
В отговор на предложените санкции, Европейската комисия планира да въведе механизъм за подобряване на “устойчивостта на Европа към ефектите на екстериториалните санкции, наложени от трети страни”.
Въпреки цялата си критика към “Северен поток 2”, датското правителство ясно изрази възражението си да използва американските екстериториални санкции като довод за спиране на проекта. Елиът Енгел, председателят на Комитета по външни работи, призова колегите си да се противопоставят на поправката, тъй като тя е насочена “срещу нашите съюзници и срещу германските компании, както и много американски”. За съжаление, тази позиция не се споделя от мнозина във Вашингтон.
Силната реакция на европейските политици показва важността да се позволи на Европа да взема своите собствени решения относно енергийната си инфраструктура. Тъй като много европейци смятат “Северен поток 2” за необходим и важен търговски проект за Европа, усилията на САЩ да го блокират ще доведат само до допълнителни търкания с Европа в момент на крехки евроатлантически взаимооотношения.